Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Кризата в националноосвободителното движение (1872–1875), следствие, тясна…
Кризата в националноосвободителното движение (1872–1875)
вътрешни причини
смъртта на Левски
загуба на водач
загуба на символ
разпад на комитетската мрежа
липса на централизирано военно управление
неефективна борба или пълна неспособност
заловени са предишни участници в движенията
Разпада на БРЦК
вътрешни различия
между Ботев и Каравелов
смъртта на Левски предизвиква силна реакция у борците
организационни слабости
с липсата на централизирана власт се появяват пропуски в дейсността
липса на координация
край на целенасочените усилия
затруднен обмен на информация и средства
трудности в алокацията на средства/оръжия през отделни части
външни фактори
Османската власт
увеличаване на репресиите срещу българи
съществува общ враг, но няма управление, което да води хората срещу него
международна среда
великите сили искат да помогнат
искат територии и влияние
великите сили са предпазливи
осъзнават опасността
възможно ли е българите да не са готови за свободата си?
липса на външна подкрепа
великите сили решават, че засега е по-безопасно за тях да отстъпят
историческа памет
традиция на държавност
България е била военно настроена
силен християнски религиозен център след IX в.
влияние на Балканите
загуба на политическа независимост
определително за българите остава само народността им
съхранение на общността
дължи се на:
обща история
обща религия
репресиите правят Османската империя общ враг
цикличността на историята
българите са били поробвани и преди
последици
радикализация
виден представител - Христо Ботев
революцията е единствения начин за национално освобождение
отхвърля дипломацията като възможност
турските репресии против българите се увеличават също
част от хората са уплашени
част от хората се присъединяват към движението
подготовка за нов етап
започва подготовка за всеобщо въстание
хората започват масово да изоставят дипломатическите надежди
Априлското въстание
показва настроенията и посоката, в която тръгват българите
на Османската империя: предизвиква негативна реакция
на Европа: предизвиква интерес през разказите на уважавани хора като Виктор Юго
Европа започва да се интересува от българите
започва да се гледа на тях като народ, който е готов да се бори за свобода
следствие
тясна връзка с разпадането на комитетите
вътрешните борби пречат на организацията
фактор
причина
липсата на комитетите означава липса на борба
фактор
обаче
следствие
няма сигурност в действията на българите
дипломатически силна
България като бивша влиятелна държава
силна народна принадлежност
въпреки това остават влиятелни и сплотени като общност
следствия
фактори/причини
репресиите са общ фактор
фактор