Най-важният фактор за възникването на революционното движение е съчетанието между националната идея и организационния модел на ВРО. Историческата памет за средновековната държавност създава основата, но сама по себе си не води до действие. Османското владичество поражда недоволство, но векове наред то не се превръща в организирана съпротива. Решаващ момент е появата на модерното образование и формирането на национално съзнание през Възраждането. Именно тогава недоволството се превръща в политическа цел - възстановяване на държавността. Стратегията на Левски за изграждане на вътрешна комитетска мрежа е ключов фактор, който превръща идеята в организация. Международната криза на Османската империя създава благоприятни условия, но без вътрешна подготовка тя не би довела до революция. Следователно най-важен е организационният фактор, който съчетава памет, идея и исторически момент.