Най-важният фактор за възникването на революционното движение е комбинацията между международната криза на Османската империя и вътрешната организационна стратегия. Средновековната държавност създава историческа памет, но сама по себе си не поражда революция. Османското владичество съхранява българската общност, но също така натрупва социално и икономическо напрежение. Истинският тласък идва през XIX век, когато империята започва да отслабва и се появява „прозорец на възможност“. Българското възраждане създава образован елит, който формулира националната идея. Ключов момент е стратегическата промяна, направена от Васил Левски – революцията трябва да бъде вътрешно организирана чрез комитетска мрежа. Това превръща недоволството в структура. Без тази организация революцията би останала епизодична. Следователно най-решаващ е факторът „Идеи и организация“, защото той свързва историческата памет, социалното напрежение и международната криза в единен план за действие.