Най-важният фактор за възникването на революционното движение е отслабването на Османската империя и съпътстващото го развитие в светското образование в България. Разпускането на еничарите и кризата в армията сами по себе си са сериозни признаци за упадък на империята, но по-важно за българите е, че те представляват възможност за дейци като Васил Левски да вдъхнат надежда на народа. Консервативните елементи в управлението спират процеса на модернизация, който е тясно свързан с либерализацията и по-свободното отношение към религиозните малцинства. До голяма степен неосъществяването на ,,новите западни идеали" е причината българското население да не е склонно да остане част от империята. В същото време неспособността на държавата да защити мирното население от кърджалиите е основание за развитието на революционни движения като БРЦК и ВРО. Тези организации предлагат алтернатива на обикновения българин на това да е част от разпадаща се империя, в която е третиран като втора класа население. Засилването на светския характер на образованието е другата причина за развитието и възникването на революционното движение. Появяват се идеи за национална идентичност и правото на автономно управление на един народ, които са пряка последица от подобряващите се грамотност и умения за критично мислене. Тези два фактора, взети заедно, допринасят най-много за появата на революционното движение в България.