Българското революционно движение възниква като резултат от дълъг исторически процес, а не като внезапно събитие. Средновековната държавност създава трайна политическа памет за собствена държава, която се запазва в народното съзнание въпреки вековете на чуждо владичество. Османското управление унищожава институциите, но не успява да заличи културната и религиозната идентичност на българите. Именно съхраняването на езика, вярата и традициите позволява по-късно да се формира национална идея. През епохата на Възраждането образованието и книжнината превръщат историческата памет в осъзната политическа цел за възстановяване на държавността. Международната криза на Османската империя създава благоприятни външни условия, но сама по себе си не поражда революция. Решаващ фактор става съзнателната организация на движението чрез Вътрешната революционна организация, изградена от Васил Левски. Неговата идея за мрежа от комитети показва, че революцията трябва да бъде подготвена системно и отвътре. Това доказва, че революцията е резултат от съчетание между историческа памет, национална идея и стратегическа организация. Следователно най-важният фактор е формирането на национално съзнание, защото именно то превръща натрупаното недоволство в целенасочено действие.