Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Владетели на България през X век, На Габриела Добрикова, Константина…
Владетели на България през X век
княз Борис I (852-889)
Отношение към азбуката
Отношението е положително, като подкрепя разпространението на славянската писменост.
Подкрепя учениците на Кирил и Методий (885г.)
Създава Преславска и Одринска школа
Насърчава използването на български език в богослужието с цел нациолна независимост
Отношение към значимите съседи
Отношението е диполматично, религията се използва като външнополитически инструмент за баланс
Военен натиск, който води до приемане на християнството, кръщене и мир
Изговаря подкрепа и изгода от Византия и Папството, с цел самостоятелна църква
Христяинскта вяра укрепва позицията му спрямо Византия
Отношение към християнството
Положително, като покръстителят на българите, утвърдител на новата религия.
Потушава бунтове срещу вярата (865г)
Налага християнство (864г. -870г. )
Диполмация с Рим и Константинопол с цел църковна независимост (866г.-870г.)
На Констатнтиополския събор се здобива с архепископия
Княз Влагимир Расате (889-893)
Отношение към азбуката
Застрашава развитието на славянската култура и писменост
Не подкрепя книжовните школи, оставени от Борис.
Спира разпространението на славянската писменост.
По негово време няма нови преводи или строежи на църкви.
Отношение към християнството
Цели да върне езическата вяра и да възспре налагането на христинството
Опитва се да върне езическите култове и старите обичаи.
Среща силна съпротива от духовенството и новата аристокрация.
През 893 г. е свален и ослепен по заповед на баща си Борис.
Отношение към значимите съседи
Съюз с Немския крал Арнулф (892 г.) Застрашава мира с Византия Свален от княз Борис I с византийска подкрепа (893 г.)
Скъсва добрите отношения с Византия.
Търси съюз с крал Арнулф срещу Великоморавия.
Политиката му създава напрежение и заплаха от външни конфликти.
цар Симеон I (893-927)
Отношения с Византия и съседите
Конфликтно, но държавнически целенасочено
Сключва временни съюзи с маджари и печенеги.
След успехите си приема титлата „цар“ – равен на византийския император.
Води дълги войни с Византия (894–927) за надмощие.
Константионопол признава патриаршеския статут на Българската църква.
Отношение към азбуката/културата
Изключително положително развитие и отнощение
Развива Преславската книжовна школа – Златният век на културата.
Подкрепя автори като Йоан Екзарх и Черноризец Храбър.
Изгражда Велики Преслав като блестящ културен център.
Отношение към християнството
Укрепва църквата и духовенството
Представя себе си като Божи избраник и християнски цар.
Подкрепя духовенството и изгражда много манастири и църкви.
На Преславския събор (893 г.) утвърждава славянския език в богослужението.
На Габриела Добрикова, Константина Велчева, Калоян Пиронков и Борис Иванов 10/9