Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Български владетели от 9 - 10 век - Coggle Diagram
Български владетели от 9 - 10 век
Симеон
Отношение към християнството
Приема християнството и следва примера на баща си
бил е християнин и е учил в Магнаурската школа
Бил е готвен за да стане духовен глава на българската църква
За разлика от брат си не се опитва да върне езичеството
Мести столицата в Преслав, за да направи нова християнска столица
Отношение към азбуката
Отдава и голяма почит и тя предприема голям разцвет по негово време
Създава кръг от будни българи (като Черноризец Храбър), които преработват много текстове от византийски към български"За буквите", "Шестоднев", "Небеса"
Има трърдения, че той е Черноризец Храбър
По негово време бива създаден Симеоновия сборник"
Кръгът около него (Черноризец Храбър, Климент Охридски итн) създават много творби от всякакъв характер "Шестоднев", "Небеса", 'За буквите"
Отношение към значимите съседи
Има конфликти с Византия и се опитва да вземе контрол над Константинопол
Премества се тържището на България от Константинопол в Солун (894г.)
В отговор на преместването, Симеон започва война с империята и печели в Булгарофигон и Източна Тракия (894 и 896г.)
Сключва мир с Византия през 896, а тържището е върнато
През 913 г., Симеон стига до стените на Константинопол. Опитва се да ожени дъщеря си с малолетния престолонаследник на Византия, но не успява
Оглавява се цар и “Василевс на българи и ромеи” без признанието на Византия
Побеждава Византийците в Битката при Ахелой (917г.)
Търси съдействие с арабите за превземане на Константинопол, но не успява
Маджарите
Първоначално лошо отношение - Съюз със печенегите и битка срещу маджарите, завършвата с българкса победа (896г.)
Това води до изселване на маджарите от Северното Причерноморие
През 1917 г. се съюзява с тях срещу Византия
Сърбите
Лоши отношения
Симеон установява надмощието си в Сърбия като поставя подчинени на престола в Сърбия
Това не се получава и в резултат на добри военни походи през 1924 г. Сърбия става българска провинция.
Владимир Расате
Отношение към християнството
Владимир Расате иска да премахне християнството и да върне езичеството.
Влладимир започва да разваля християнски храмове
Владимир започва да строи езически капища
Веднага след отстъпването на баща му, Владимир предприема гонения срещу християните
Отношение към азбуката
Отнася се негативно с нововъведената азбука, защото е средство за разпространение на християнската вяра.
Приема гонения срещу представители на духовенството
Расате руши и школите и така възпрепятства разпространението на азбуката
Отношение към значимите съседи
Съюзява се с изтoчнофранкското царство, отдалечава се от византия, води войни със Сърбия
Владимир участва в антивеликоморавската коалиция на крал Арнулф
Расате се сближава с източнофранския крал и така влошава отношенията с Византия
Владимир и неговият боен отряд са пленени от силите на сръбския княз Мутимир
Борис I
Отношение към значимите съседи
Осъзнава, че трябва да издигне България на международната сцена
Чрез покръстване на българите Борис иска да се изравни с останалите християнски държави в Европа
Търси съдействие и от Рим, и от Константинопол за Покръстването.
Борис отива първо при крал Лудвиг Немски и Римската църква
Като условие за мир с Византия, Борис решава да покръсти българите в Константинопол
Отношение към азбуката
Благосклонен към азбуката и прави всичко възможно да подпомогне развитието и
Създават се школи, в които се образоват хиляди българи на новата азбука и те създават много трудове на новата писменост.
в Плиска и Охрид
892г.
Приема радушно учениците на Кирил и Методий и им създава чудесни условия, за да създават азбуката. 886г.
Отношение към християнството
Въвежда християнството по политически причини, но по-късно се стреми към отвърждаване на религията
Потушава въстанието на 52-мата боили за връщане на езичеството (865г.)
Издига Българската църква като свой си самостоятелен християнски център и поставя архиепископ Йосиф начело (879г.)
След загуба на война с Византия едно от условията е сключване на мир с Византия (863г.)
В края на живота си отива в манастир
Покръства българите и себе си (864г.)
Строи Голямата базилика (875г.)