Please enable JavaScript.

Coggle requires JavaScript to display documents.

Обща теория на правото и държавата - записки на Йовчева - Coggle Diagram

- - - - а) Същност на закона
        
        аа) Идеалистически всеки закон трябва да въплащава правото, справедливостта и формалността
        
        ааа) Ако един формален закон се осъди като несправедлив или нелегитимен, то този закон е най-вероятно правонарушаващ, нелегитимен и насочен срещу правото, защото правото се разглежда на фона на морала
      - б) Функции на закона
      - в) Като социален феномен
        
        аа) Породен от нормативния ред в обществото
        
        аа) Правото трябва да определя граници на поведение. Човекът има инстинкт за оцеляване, който противоречи в крайни случаи на правата на другите индивиди. Когато пречи на обществото - правото определя границите.
        
        аб) В днешно време правото действа и като инструмент за корекция на социалните неравенства.
    - - а) Правен позитивизъм
        
        аа) Законът е право, защото е приет, не защото е справедлив
        
        аб) Правото е това, което се постановява чрез валиден юридически процес, без да се свързва непременно с морал.
        
        ав) Справедливостта е извън правото (Според правния позитивизъм) – евентуална допълнителна стойност, не необходима за валидността му.
        
        ааа) Правен позитивизъм: Право = това, което е установено, независимо от морала
        
        а1) Позитивно право: Формално установено, действащо право
      - б) Натуралистична (естествено-правна) теория
        
        аа) Нещо не е справедливо, защото е закон, а трябва да бъде закон, защото е справедливо.
        
        ааа) Lex iniusta non est lex - Един закон не може да има истинска правна сила, ако противоречи на справедливостта
        
        ааб) Ius est ars boni et aequi - „Правото е изкуството на доброто и справедливото.“
        – от Дигестите на Юстиниан (D.1.1.1 pr.)
        
        а1) Подчертава, че същността на правото е моралът
        
        аав) Summum ius, summa iniuria - „Върховното право може да стане върховна несправедливост.“ - предупреждение от Цицерон, че формализмът (правният позитивизъм) без морал може да изкриви справедливостта.
      - в) Радбруховата формула (След ВСВ)
        
        аа) Когато несъвместимостта между позитивния закон и справедливостта достигне нетърпимо равнище, законът трябва да отстъпи
        
        ааа) Правото е формално/позитивно, но има граница, отвъд която моралът го обезсилва. На пръв поглед "озаконени", от правно позитивна гледна точка, престъпления не могат да бъдат оправдани от самия закон (Напр. при нацизма)
  - - - а) Продукт на държавната власт - формалният закон
      - аа) Разделение на властите
        
        ааб) Изпълнителна
        
        аав) Съдебна
        
        ааа) Законодателна
  - - - а) Общовалидност на правната норма
      - б) Абстрактност на правната норма
      - в) Структура на правната норма
        
        аа) Хипотеза
        
        аб) Диспозиция
        
        ав) Санкция
      - г) Видове на правната норма
        
        б) Диспозитивни норми - Позволяващи страните по отношение сами да уреждат отношенията си
        
        а) Императивни норми - Властно задължаващи
        
        в) Материални норми?
        
        г) Процесуални норми?
        
        д) Бланкетни норми
        
        е) Колизионни норми
        
        аа) Ако е споменато при международното частно право
      - Логическа структура на правната норма
        
        а) Хипотеза
        
        аа) Условия на приложение
        
        б) Диспозиция
        
        аа) Правило за поведение
        
        в) Санкция
        
        аа) Неблагоприятна последица при нарушение
        
        ааа) Юридическа отговорност
        
        а2) Административна отговорност
        
        а1) Наказателна отговорност
        
        а3) Гражданска отговорност
        
        аб) Гарантира изпълнението чрез държавна принуда
      - д) Дефиниция - общо, абстрактно правило за поведение, създавано от държавата (чрез компетентните органи) за регулиране на обществените отношения, посредством предоставяне на субективни права и възлагане на юридически задължения, гарантирано от възможността за държавна принуда
  - - - а) Правото възниква с развитието на обществото и служи за справедливо решение на конфликтите и установяване на обществения ред
        
        аа) Колкото повече се развива едно общество - толкова повече се развива неговото право и нуждата от морал
    - - а) "Където има общество, там има право"
  - - - а) Урежда и регулира отношенията, които са свързани с упражняване на държавната власт и защита на обществения интерес
      - в) Отрасли
        
        аа) Конституционно право
        
        ааб) Конституционното право има качеството на политическо право и основополагащ характер за държавата
        
        ааа) Защита на основните права и свободи на гражданите. Това показва значимостта на темата за човешките и гражданските права
        
        а1) Рамка, която гарантира основните права и свободи на гражданите и утвърждава концепцията за конституционна държава
        
        аав) Основната роля на Конституционното право е да осигури съвместимостта на публичната власт с индивидуалната свобода
        
        аб) Административно право
        
        ав) Наказателно право
        
        аг) Финансово право
      - б) Императивен метод на регулиране (Едностранно - властнически правила)
    - - а) Урежда и регулира отношенията между равнопоставени субекти в защита на частния интерес.
      - б) Диспозитивен метод - равнопоставеност и договорна свобода
      - в) Отрасли
        
        аа) Гражданско право
        
        аб) Търговско право
        
        ав) Трудово право
        
        аг) Семейно право
        
        ад) Наследствено право
    - - а) "Публичното право е това, което се отнася до устройството на римската държава; частното – до ползата на отделните лица." - Домиций Улпиан
  - - - а) Това е и целта на правото, което е система от правила базирана на морала.
    - - б) Моралът, за разлика от правото, няма държавно санкциониране
  - - - б) Неотчуждаем
        
        аа) Според Русо
        
        ааа) Това означава, че не може да бъде разделян, прехвърлян или загубен с течение на времето. Което дава сигурност в спазването на основните права описани в Конституцията
        
        ааа) Обществен договор и идеите на Френската революция
      - в) Непогасим = Вечност
      - а) Неделим
  - - - б) Частен контекст
      - а) Публичен контекст
      - ав) Начините за ратификация (съчетаване) на вътрешното законодателство
        
        а) Суверенно равенство на държавите
        
        б) Докъде се разпростират държавният суверенитет и юрисдикция, как действат международните договори в националното право?
        
        аа) Как може да защитим суверенитета на България, при действие на международните договори в националното право без да ни прави антисоциални? Как да имаме гъвкаво право?
- - - - б) Диспозиция
        
        Съвкупността от права и задължения, разрешение или забрана?
      - а) Хипотеза
        
        Описва юридическите факти, релевантни за правото?
  - - - а) Властта, притежавана от непосредствените владетели в рамките на собствените им територии.
  - - - а) Неделимост
        
        аа) Защо да се дели?
      - б) Неотчуждаемост
        
        аа) Защо да се отчуждава?
      - в) Непогасимост - Вечност.
        
        аа) Суверенната власт не може да се разделя, прехвърля или изгубва по давност.
        
        ааа) Защо да се изгубва по давност?
  - - - а) Императивните норми категорично предписват или забраняват определено поведение и имат задължителна сила.
- - - - а) За Аристотел държавата е естествен организъм, в който индивидът реализира своята евдемония – добродетелен и щастлив живот.
      - б) Целта на държавата е не просто сигурност, а усъвършенстване на човека чрез разум, добродетел и справедлив ред.
      - в) Властта и законът са инструменти за морално израстване в служба на общото благо.
    - - а) „Държавата не е създадена просто за да живеем, а за да живеем добре.“
      - б) Евдемонията е постижима само в политическата общност
        
        аа) Индивидът не е самодостатъчен – добродетелта се изгражда и проявява във взаимодействие с други хора
        
        аб) Държавата предлага не само защита, а и етична среда за развитие на характера
        
        ав) Чрез участие в общото – човек реализира висшето благо
    - - а) Общото благо = сбор от индивидуалните цели
      - б) Държавата осъществява себе си чрез реализирани добродетелни граждани
      - в) Добродетелният гражданин живее добре, като част от едно цяло
  - - - а) Държавата за Платон е естествена, органична общност, създадена чрез специализацията на труда и подчинена на целта за общо благо.
        Правото и властта не служат на отделния индивид, а на хармонията на цялото, а справедливостта е, когато всеки заема и изпълнява своята природно определена функция.
    - - а) Справедливост - всеки да изпълнява своят класова роля в йерархията, за да може да има стабилност. Във философията на платон не трябва да има вмешателство във функциите на една класа от друга (напр. занаятчии ≠ владетели)
      - б) Правото е инструмент на рационален, добродетелен ред. Правото според Платон се бори против произвола и цели природно обусловена хармония
  - - - a) Според Св. Августин, справедливостта и правото нямат основа извън Бога. Правото без духовна справедливост е празна форма, а истинският суверен е Бог – всички земни власти черпят легитимност от Него.
      - б) Историята е насочена към есхатологичен край, където само Божият град ще възтържествува и ще се възцари истинската справедливост. Една държава не може да бъде истински легитимна, ако не служи на Божия ред и истина.
    - - a) Земният град (Civitas terrena)
        
        aa) Основан на самолюбие, егоизъм, стремеж към власт
      - б) Божият град (Civitas Dei)
        
        aa) Основан на любов към Бога и ближния
        
        аб) Принцип на жертвена обич и духовна вяра
    - - a) Справедливостта е свързана с Божията истина. Земната власт е легитимна само ако служи на Божия ред. Правото без справедливост е форма без същност (прасенчето касичка, която е празна)
      - б).Критика към „безбожната“ държава
        
        aa) Ако няма божествена справедливост →
        държавата = сбор от разбойници (latrocinium)
        
        аб) Законите ѝ нямат морална тежест
    - - а) Истинското право е отражение на Божията воля. Без връзка с Бога – човешкото право е самозаблуда
      - б) Земните царе са временни наместници. Истинският ред е теоцентричен, не антропоцентричен
    - - а) Историята е линейна и има финална цел - Осъществяване на Божия план. Всички събития в историята са част от божествения промисъл
      - б) Двата града – окончателно разделение в края на времената
        
        aa) Земният град (Civitas terrena) ще бъде осъден – обвързан със себелюбието и временното
        
        аб) Божият град (Civitas Dei) ще тържествува във вечното Царство Божие
      - c) Истинската справедливост ще се възцари след Страшния съд
        
        аа) Пълното правосъдие и ред са възможни само в есхатологичната реалност
        
        аб) Земната държава е само сенка или предобраз на истинското царство
- - - - аа) Какво е това?
    - - аа) Според Йовчева - част от същността на правото.
  - - - аа) Създаване на правният обичай като резултат от заживяването на човека в общност, а не в първобитна орда. Той се заражда като порив за справедливо решаване на конфликти в осъзнато общество, утвърждавайки правния обичай в писания закон. Той поражда след това първите органи, все едно обществото е организъм - метафора, и институции
        
        ааа) Орган
        
        а1) Институционализиран носител на власт, който е юридически създаден и може да бъде личност или колектив. Този орган действа от името на държавата или публичната власт. Той се създава чрез правен нормативен акт -
        
        аа2) Видове правни нормативни актове, които могат да създадат органи
        
        аав) Органът е инструмент на институцията, без който тя не може да се реализира – но и органът сам по себе си е празен без институционален смисъл.
        
        а2) Чрез институцията органът получава своя lógos – рационалната си същност (логична структура, и същост, която можеш да си я обясниш чрез мислене и съществува по необходимост, а не случайно), своя télos – целта на съществуването си, и своята обществена легитимност.
        
        ааа1) ❓ Ако институцията придава на органа рационалната му същност (логос), но тази институция възниква от колективното съзнание, което е емоционално, тогава дали всъщност не се основаваме на патос, а не на логос?
        
        ааб) Институция
        
        a1) Структурирана, устойчива и символично натоварена форма на социална организация, която легитимира власт и придава смисъл на роли
        
        а2) Често се материализира – органи, ритуали, сгради, език
        
        а3) Една институция може да функционира:
        
        аа1) Формално
        
        ааа1) Закон, компетенции и орган
        
        аб1) Дъркхайм: Институцията = социален факт
        
        аб2) Нормативна сила
        
        аа2) Неформално
        
        ааа2) Обичай, символика и навици
        
        аб3) Корените са в колективното съзнание
        
        2 more items...
        
        а4) Пример: Съдебната институция не е само съдилища ами включва правни школи, архитектура на съда и общественото доверие
  - - - аа) Легитимността и справедливостта стоят над позитивисткото разбиране за правото