Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Обществото в Османската империя и връзките между хората - Coggle Diagram
Обществото в Османската империя и връзките между хората
Демографски и социални
промени в българските земи
българска диаспора зад граница - духовници, занаятчии, земеделци
заселване на значително мюсюлманско население в почти всички градове
насилствено изселване в Мала Азия
обезлюдяване на села
образуване на нови селища в подножията и речните долини на планините
българската аристокрация изчезва
българите християни не могат да участват във властта, армията и администрацията
селяните се издържат и плащат данъците си чрез земите, които имат
групи от занаятчии в градовете
само мюсюлманите, които поемат задължения към властта могат да увеличават благосъстоянието си - чорбаджии
духовниците пренасят традицията на българската книжовност и напутстват селяните в християнските добродетели
османските военни походи подтикват хиляди българи да напуснат равнините
Селото и градът
нови култури - ориз, пъпеш, праскова
в градовете са средоточени спахии, военно-административни управители, кадии
нараства отглеждането на овце
броят на градовете се увеличава
производство на зърнени култури, на зеленчуци, на овошки и грозде
нови видове занаяти
срещу работа върху наследствената земя, селяните плащат с данъци и обществен труд
професионални организации - еснафи
производство на зърно , овце, вълна и тъкани за столицата
годишните панаири
балканските градове добиват мюсюлмански облик
Общината, родът и семейството - светът на българите
селските общини притежават вътрешни общини, използвани от османските власти
начело на общината - кнезове, кметове, старейшини
човек се чувства защитен само сред своя кръг от роднини, съседи, съселяни
общинарите поддържат църквата, назначават свещеници, организират селските курбани
кръвната връзка е смятана за свята
сватбата е най-големият празник на семейството и рода
децата научават българския език в семейството
чрез фолклора децата научават и културата - представите, етиката и нормите н своята общност
Мюсюлманите
задължение на вярващите са усилията за разпостранение на исляма, включително с война (джихад)
на мюсюлманите, които изпълняват задълженията си им е гарантирано попадането в рая след смъртта
религиозните изисквания на исляма не са тежки
всеки друговерец, който приеме исляма доброволно или насилствено, става пълноправен поданик
етническо разнообразие при мюсюлманите - турци, юруци, татари, ислямизирани християни, евреи
останалото население плаща данъци и е задължено да работи безплатно
мюсюлманите са единствените пълноправни поданици на държавата
преселници, ислямизирани местни жители
Ислямизацията
мюсюлманите вярват, че религията им ги поставя в по-високо положение от християни
християните опитват да отговорят на насилието чрез хайдутството
отношенията между християни и мюсюлмани са нееднозначни
мюсюлманската рая стои твърде близо до селяните християни
практика на православната църква е да обявява за светци българите, които отказват да приемат исляма
във всекидневния им живот техните взаимоотношенията са добросъседски - "комшулук"
доброволно приемане на исляма характерно за градовете
индивидуални насилствени помюсюлманчвания чрез: бракове между християни и мюсюлмани, отвличане на момичета за наложници, на момчета за еничарския корпус, натиск върху слугите
масова насилствена ислямизация във военнастратегически важни райони
Други етнически и религиозни общности в българските земи
евреи - търговци и занаятчии по традиция, заселват се предимно в Солун, Дупница, София, Видин, Русе; еврейски синагоги
"роми" - пътуващи музиканти, уседнали, ковачи, странтстващи кошничари и др.
арменци - имат своя Църква начело със свой представител в Цариград; арменски църкви
гърците са сред най-заможните граждани; гръцкият език се налага като език на образованите хора
католици - селата им се групират около Пловдив, Никопол, Свищов