Добри Чинтулов (1822 – 1886)
Роден е в град Сливен, където получава първоначалното си образование.
Умира в родния си град през 1886 година.
Жаждата му за знания и разказите за българчета, изучили се в чужбина, го карат да продължи обучението си, затова през 1838 г. заминава за Букурещ, а после за Одеса.
Сам съставя учебни помагала за своите часове, пише стихове и композира мелодиите към тях, а после ги изпълнява заедно с учениците си.
Учи в духовна семинария (1843 – 1849), където взима уроци по музика и цигулка.
Поет, композитор, педагог, живеещ през епохата на Българското възраждане, времето на извоюване на освобождението ни от османско иго.
През 1850 г. се завръща в родния си град и става учител. Като педагог е новатор.
Там попада в средата на млади родолюбиви българи, чиято основна цел е освобождаването на отечеството.
Когато руските войски освободили Сливен, Чинтулов смаял всички с приветствената си реч.
В Сливен той активно се включва в живота на града-в създаването на градските читалища, в борбата срещу гръцкото духовенство, организира театрални представления.
Излъчен е за представител на града в черковния събор в Цариград (1871), резултат от който е основаването на независима българска екзархия.
Причините са, че приживе публикува само три свои творби и на два пъти му се налага да изгори архива си поради страх от преследване от страна на властите.
Достигналото до нас творчество на Добри Чинтулов е малко по обем-включва около двадесет стихотворения.
Неговите оръжия са словото, музиката и будителството.
Чрез поезията си Добри Чинтулов подканва към активни действия за борба срещу поро-бителите и призовава към осъзнаването на българите като народ.
Сред най-известните му стихотворения са „Стани, стани, юнак балкански“, „Възпоми-нание“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си вярна, ти любов народна“, „Китка от Балкана“.
Поради липса на средства на четиринадесетгодишна възраст напуска училище, за да помага за прехраната на семейството си.