Добри Чинтулов (1822 – 1886)

Роден е в град Сливен, където получава първоначалното си образование.

Умира в родния си град през 1886 година.

Жаждата му за знания и разказите за българчета, изучили се в чужбина, го карат да продължи обучението си, затова през 1838 г. заминава за Букурещ, а после за Одеса.

Сам съставя учебни помагала за своите часове, пише стихове и композира мелодиите към тях, а после ги изпълнява заедно с учениците си.

Учи в духовна семинария (1843 – 1849), където взима уроци по музика и цигулка.

Поет, композитор, педагог, живеещ през епохата на Българското възраждане, времето на извоюване на освобождението ни от османско иго.

През 1850 г. се завръща в родния си град и става учител. Като педагог е новатор.

Там попада в средата на млади родолюбиви българи, чиято основна цел е освобождаването на отечеството.

Когато руските войски освободили Сливен, Чинтулов смаял всички с приветствената си реч.

В Сливен той активно се включва в живота на града-в създаването на градските читалища, в борбата срещу гръцкото духовенство, организира театрални представления.

Излъчен е за представител на града в черковния събор в Цариград (1871), резултат от който е основаването на независима българска екзархия.

Причините са, че приживе публикува само три свои творби и на два пъти му се налага да изгори архива си поради страх от преследване от страна на властите.

Достигналото до нас творчество на Добри Чинтулов е малко по обем-включва около двадесет стихотворения.

Неговите оръжия са словото, музиката и будителството.

Чрез поезията си Добри Чинтулов подканва към активни действия за борба срещу поро-бителите и призовава към осъзнаването на българите като народ.

Сред най-известните му стихотворения са „Стани, стани, юнак балкански“, „Възпоми-нание“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си вярна, ти любов народна“, „Китка от Балкана“.

image

image

image

image

image

image

Поради липса на средства на четиринадесетгодишна възраст напуска училище, за да помага за прехраната на семейството си.

image