Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Българският Национален въпрос, image, image, image - Coggle Diagram
Българският Национален въпрос
Мирни опити
Петиции
Обръщения, изложени
Пример: обръщение на жители от Смолянско до граф Игнатиев за присъединяване към България, 1878
Жителите от Смолянско изразяват своето недоволство за това, че трябва да останат под османска власт
мемоари
Мемоар до великите сили в Цариград от българския народ, юли 1878; "Както са страдали заедно, бълрите искат и заедно да бъдат свободни"; упреква се решението на Берлинския конгрес и неизпълнението на Санстефанския договор
!!! Пишат се петиции, мемоари и обръшения към руските и османските власти с цел да се изрази мирно недоволството на българите, останали извън границите на Свободна България
Същност
Териториите, които се предполага да бъдат включени в границите на Свободна България въз основа на предварително подготвения Сан Стефнски Мирен Договор, биват значително редуцирани. Ляво - Санстефанска България. Дясно - Княжество България. Източна Румелия. (Граници след берлинския договор)
България е разделена.
Създадено е васалното Княжество България.
Създадена е автономната османска провинция Източна Румелия.
Македноя. Беломорска и Одринска Тракия. - Върнати на султана.
Райони с компактно българско население биват предоставени на други страни.
Румъния се разширява в Северна Добруджа.
Сърбите получават районите на градовере Пирот и Враня.
Поява на Националния Идеал.
България да обхваща териториите от Сан Стефнския Мирен Договор(въпреки че той не обхваща всички български земи)
Берлинския договор разделя България и не съумява да изпълни желанието на българите да бъдат обединени под териториите на една единна страна.
ЖЕЛАНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ДА ВЪСТАНОВЯТ ЗАГУБЕНИТЕ ПО СИЛА НА БЕРЛИНСКИЯ ДОГОВОР ТЕРИТОРИИ ОТ САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ И ДА ОБЕДИНЯТ БЪЛГАРИТЕ В РАМКИТЕ НА ЕДНА ЕДИННА СТРАНА.
Въоръжени опити
"Гимнастико-стрелкови дружества" в Източна Румелия
Мъжете получават военна подготовка
Лято на 1878 г. - Кресненско-Разложкото въстание
Български чети в Македония
Опит за целенасочени действия
Цел: привличане на вниманието на Русия и Великите сили за преразглеждане на Берлинския договор
Ръководител - митрополит Натанаил Охридски и подкрепа от войводи от Македония
Доброволци и и две чети, подготвени от Софийския комитет "Единство
Избухване: 5 октимври 1878 г. в Кресненското дефиле
Освободени - селища до р. Струма и в Разложката котловина
Потушаване: редовна войска във въстаналите райони
Пролет 1879 г. - опит за продължаване на на въстанието в Македония
Местни чети и чети, изпратени от Княжеството
Неуспех във вдигане на населението
Разбити и разписнати от Натанаил Охридски на 25 май 1879 г.
Ръководители - Натанаил Охридски, Стефан Стамболов, Никола Обретенов
комитети "Единство" в Княжество България
Цел: постигане на обединение на всички българи в обща държава
Основатели: Ст. Стамболов, Л. Каравелов, Иван Андонов, Методий Кусев и др.
подпомагане на въоръжена борба на българи в Тракия и Македония
Събират пари, оръжия, боеприпаси и подготвят чети
Причини за поява
идея за една обща и единна, голяма и могъща славянска държава (против предишните ангажименти против такава)
Русия иска повече територии от завладяните от Османската империя и излаз до Проливите
Българите искат единна държава , който да не е под чужда власт, но в същото време да е признат от другите сили
нужда да се отхвърли османската власт и да се откъснат османските територии
Великите сили желаят да има равновесие на силите на Балканския полуостров и намаляването на руското влияние (Русия продължава да настоява за повече територии)
Българите искат територии, които им се полагат и не искат да бъдат ощетени. Териториите с компактно българско население, оставени под османско владичество са Централните Родопи, Беломорска и Одринска Тракия
Недоволство от Берлинския договор
"разпокъсване на отечеството "
всички да се обединим; България не иска да има разделение
