Please enable JavaScript.

Coggle requires JavaScript to display documents.

А. Кант - Coggle Diagram

- - - - б) Интелигибелната страна:
        
        аа) Тази страна, която не принаджлежи на сетивния свят, а е свързана с разума, свободната воля и моралните принципи
        
        аб) Човек има разум и не е само природно същество. Т.е. той има и субективна целесъобразност
        
        ав) В тази сфера според Кант няма причинна обусловеност, защото действията ни могат да бъдат мотивирани от моралния закон (категоричния императив)
        
        ааа) Ако видиш човек, който се дави, можеш съзнателно да решиш да рискуваш живота си, за да го спасиш. Тази постъпка не може да бъде обяснена само с биология или инстинкти – тя е продукт на разумното ти решение.
        
        а1) Разумна автономия.
        
        aa1) Ако кажем, че децата или хората с когнитивни увреждания нямат пълна рационалност, означава ли това, че те нямат морална стойност?
        
        aaa1) Човекът не се дефинира само чрез актуалната си рационалност, а чрез потенциалната си рационалност
        
        ааа2) Дори ако даден индивид (като дете или човек с увреждане) не може напълно да упражнява разумната автономия, той все пак е човек и има морална стойност, защото притежава потенциала за рационалност
        
        2 more items...
        
        аа2) Ако разумната автономията е основата на морала, какво става с тези, които не могат да я упражняват?
      - а) Феноменалната страна
        
        аа) Тази, която може да бъде възприемана от сетивата и подлежи на природните закони.
        
        аб) Човекът е част от природния свят, тялото му се подчинява на биологичните и физическите закони (например: остаряване, болести, физиологични нужди).
        
        ааа) Терминът "феноменален“ идва от Кантовото разграничение между феномени (явления) и ноумени (неща сами по себе си).
        
        а1) Не означава, че човекът сам по себе си е "феномен" в смисъла на нещо необичайно или специално.
        
        ав) В сетивния свят всичко е причинно обусловено – тялото ни действа под въздействието на външни фактори.
  - - - a) Свободата е необходимото условие, за да може човек да избере да следва моралния закон, защото ако едно действие, което е извършени поради страх от наказание или заради очакване на награда.
        
        аа) Ако някой ти заповяда да дариш пари за благотворителност под заплаха, че иначе ще бъдеш наказан, това действие няма морална стойност.
        
        аб) Ако обаче сам решиш да го направиш, защото разсъждаваш, че това е правилно, тогава твоето действие е морално, защото е свободно избрано.
        
        ааа) Свободата е основа за моралния закон, защото без свободна воля няма морал, а само външно принуждение.
- - - - аа) Пример: Единството на аперцепцията
        
        аб) Аперцепция: Възприятие, при което става узнаване въз основа на по-рано придобити представи; възприемане, схващане в зависимост от личния опит на възприемащия. Осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото.
        
        ааа) Ако не можехме да обединим мислите си, нямаше да имаме кохерентно знание.
      - а) анализът на разума и категориите на разсъдъка - основните концепции, чрез които ние подреждаме информацията в "Shubladen".
      - б) Да определи границите на валидното познание.
    - - а) Когато разумът се опитва да надхвърли границите на възможното познание, той попада в илюзии.
        
        аа) Парадоксите на космологията (антиномии)
        
        ааа) Разумът може да докаже две напълно противоположни твърдения
        
        а1) Теза: Светът има начало във времето.
        Антитеза: Светът е вечен.
      - б) Това е свързано с идеите на душата, света и Бога, защото разумът естествено се стреми към абсолютното, но без емпирично основание.
  - - - a) Разграничаване на границите на разума.
        
        аа) Разумът може да познава само феноменалния свят (света, както ни се явява).
        
        аа) Разумът не може да познава нещата сами по себе си (ноумените).
        
        ааа) Терминът "ноумен" = "нещо само по себе си" (Ding an sich)
        
        а1) Това, което съществува извън нашето възприятие
        
        Примери:
        
        Ние виждаме дърво – това е феноменът (обектът, както ни се явява).
        Но какво е дървото "само по себе си", извън нашето съзнание? Това е ноумен, който ние никога не можем да познаем напълно.
        
        Представи си, че носиш очила с цветни стъкла. Феноменът е това, което виждаш през очилата – цветният образ на реалността.Ноуменът е истинската реалност преди да бъде пречупена през очилата, която ти не можеш да възприемеш директно.
        
        а2) Можем ли да познаем ноумените?
      - б) Оценка на възможността за метафизиката като наука.
- - - - а) Красивото
        
        аа) Това, което се харесва всеобщо, без понятие
        
        аб) Формална целесъобразност
        
        ааа) Красотата като форма без ясно изразена цел
      - б) Вкус
        
        аа) Способността за преценка чрез удоволствие или неудоволствие
        
        ааа) Различие от приятното, което е свързано със сетивата
        
        ааб) Връзка между естетическото и разума
    - - а) Представа за нещо идеално, което надхвърля обикновеното
        
        аа) Художествени произведения, които предизвикват възхищение.
  - - - а) Понятието, което съществува като основа за възможността на един обект.
        
        аа) Нещо е цел, когато разбирането му обяснява защо то съществува по този начин.
        
        ааа) Македония е цел и мечта на всеки българин, и въпросът защо Македония не е още част от България обяснява защо Македония съществува по този начин на демографски и политически разделения
        
        ааб) 9 милиарда са цел и мечта на всеки ВМРО-въстанник, което са много пари. Това обяснява защо те са още само цел - трябва да се забогатее
        
        аав) структурата на България като исторически, културен и политически обект е обусловена от присъствието на Македония в нейната идентичност.
        
        Ако един обект има цел, тази цел обяснява защо обектът има определена форма и съществува по даден начин. Този обект, който има цел вече не съществува сам по себе си, а защото някой (или нещо) се нуждае от него (България от Македония) за определена функция (Българска империя). Така този обект, който има цел, като същевременно принадлежи на този, който има нужда от тази цел.
    - - а) Обективна целесъобразност
        
        аа) Целесъобразност, която съществува в самата природа и не зависи от човешкото възприятие.
        
        ааа) Механизмът на природата
        
        а1) Пример:Окото на човека е устроено така, че да възприема светлината.
        
        а2) Пример:Кръговратът на водата осигурява баланс в природата.
        
        ааб) Природата няма вътрешна, преднамерена цел
        
        а1) Пример: Дървото расте, за да се възпроизвежда, но това не означава, че то "съзнателно" има цел да го прави.
      - Субективна целесъобразност
        
        аа) Целесъобразност, която зависи от начина, по който човек възприема нещо – тя е продукт на нашето съзнание и не е „вградена“ в самите неща.
        
        ааа) Красотата в изкуството
        
        а1) Картина на Леонардо да Винчи няма "обективна" цел в природата, но ние я възприемаме като хармонична.
        
        ааб) Симетрията в архитектурата
        
        а1) Един храм може да изглежда "целесъобразен" и "идеален", но това е наше субективно възприятие.
- - - - а) Априорно и апостериорно знание
        
        аа) Априорно - знание, което е независимо от опита
        
        ааа) Пример - Математически истини
        
        а1) независими от конкретни наблюдения или опит, защото се базират на вътрешни логически структури на разума.
        
        aa2) Несъществуването на противоречия
        
        аa1) Закони на идентичността - Силогизми
        
        аа3) 2 + 2 = 4, логическо твърдение, което се основава на дефиницията на числата и операциите между тях, а не на конкретни факти от реалния свят.
        
        ааа1) Математическите истини са универсални и задължителни, докато емпирическото знание зависи от специфични условия и наблюдения.
        
        1 more item...
        
        аb) Апостериорно - Знание, основано на опита
        
        aaa) Пример: Научни изследвания
      - b) Трансценденталност
        
        aa) Дефиниция: Познание, което се занимава с условията за възможността на опита.
        
        aaa) Начина, по който умът структурира опита ни, за да можем изобщо да възприемаме и разбираме света.
        
        aab) Понятието като необходимо условие за опита.
        
        a1) Начина, по който умът структурира опита ни, за да можем изобщо да възприемаме и разбираме света.
        
        аа1) Пространство
        
        2 more items...
        
        аа2) Време
        
        2 more items...
        
        аа3) Според Кант не са обективни свойства на света, а форми на сетивността. Те са априорни (вродени) структури на човешкия ум, чрез които възприемаме света.
        
        1 more item...
      - c) Разграничение от емпиричното
    - - Причинността е една от основните категории на разсъдъка, които Кант идентифицира като априорни (вродени) структури на ума.
        
        b) Според Кант, причинността не се извлича от опита, а е условие, което прави възможно самото възприемане на света като последователен и смислен.
        
        а) Тя е принципът, чрез който умът ни свързва явленията в света, като вижда едно събитие като следствие на друго.
        
        aa) Причинността играе ключова роля в нашето съждение. Позволява да правим заключения за връзката между явленията.
        
        aaa) Пример: Ако забележиш мокра улица сутринта, правиш съждение, че вероятно е валяло дъжд през нощта. Това заключение е възможно само благодарение на понятието за причинност, което организира мисленето ти.
        
        Причинността ни дава основата да виждаме света не като хаос от събития, а като свързана мрежа от причини и следствия.
- - - - а) Добро
        
        аа) Това, което се харесва посредством разума
      - б) Дълг
        
        аа) Постъпка от уважение пред закона. Това уважение е необходимо.
    - - а) Да се дефинира, както самият израз показва, значи собствено само да се изложи по първоначален начин изчерпателното понятие за едно нещо вътре в границите му.
        
        аа) Да изложиш достатъчно изчерпателно едно понятие, че твоето изложение да се съдържа максимално много в неговите първоначални (фундаментални), вътрешни граници
        
        ааа) Фундаментален
        
        а1) същността на нещо, без да включва външни или вторични характеристики.
        
        аа1) Например - Триъгълник
        
        ааа2) Неправилна дефиниция: "Фигура, която често се използва в архитектурата" – тук се добавя нещо вторично, което не е фундаментално за понятието.
        
        ааа1) Фундаментална дефиниция: на "триъгълник" би била "фигура с три страни и три ъгъла".
        
        ааб) "Първоначалните граници" са характеристиките или условията, които правят понятието уникално и го отделят от всички други понятия.
        
        аав) Дефинирането е процес, при който се описва понятието толкова изчерпателно, че обяснението да не излиза извън неговата същност (първоначалните граници).
        
        аб) Строго ограничени и изчерпателни трябва да бъдат дефинициите според Кант
    - - а) "Действай така, че максимата на волята ти да може да стане всеобщ закон."
    - - a) Ако искате "x", направете "y"