Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Елин Пелин (1877-1949), image, image, image, image, image, image, image -…
Елин Пелин (1877-1949)
Елин Пелин (псевдоним на Димитър Стоянов) е значим български писател.
Първоначално учи в родното си село, а после в София, Златица, Панагюрище и Сливен.
Мечтае обаче да стане художник. Кандидатства в Рисувално училище, но не го приемат.
Библиотекар е в Университетската библиотека, пазител в хранилището на Народната библиотека в София, уредник - в музея „Иван Вазов".
По-късно се премества в София, където сменя различни професии, но работата му винаги е свързана с книгите и с литературата.
Роден е в с. Байлово в многодетно семейство, в което книгите и образованието са на особена почит.
След завръщането си у дома става учител.
Пише и сътрудничи на различни литературни вестници и списания, като на някои от тях е и редактор.
Пише стихотворения за деца, преразказва народни приказки, но и сам съчинява.
Негови герои са обикновените селяни, които добиват прехраната си с непосилен труд. Техните радости и скърби, мечти, надежди и страдания са основна тема в творчеството му.
Негова страст е и събирането на анекдоти за шопите. На техния живот и на отношенията им е посветен хумористичният му сборник „Пижо и Пендо“.
Романът му в две части -,,Ян Бибиян" и ,,Ян Бибиян на Луната" и до днес се смята за едно от най-хубавите български произведения за деца.
В края на живота си е избран за член на Българската академия на науките и става председател на Съюза на българските писатели.
Известен е като майстор на късия разказ, защото разказите му са кратки по обем, но завладяващи.
Наречен е още певец на селската неволя, защото описва тежкия живот на българското село от края на ХIХ век и първите десетилетия на XX.
Автор е на многобройни разкази (,,Ветрената Мелница" ,,Мечтатели", ,,Андрешко", ,,На браздата" и др.), а също на стихотворения и повести (,,Гераците").
