Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Иван Вазов (1850-1921), image, image, image, image, image, image - Coggle…
Иван Вазов (1850-1921)
Учи в родния си град, а след това в Калофер при учителя Ботьо Петков. Посещава и Пловдинската гимназия, където научава гръдски и турски език. По-късно научава и френски.
По настояване на баща си се връща у дома, за да поеме търговските дела на семейството. Вместо това, Вазов изпълва счетоводните тефтери със стихотворения.
Любовта към литературата е наследил от майка си, Съба Вазова, коята също пише стихове.
Твърдо решен да прави сина си търговец, Минчо изпраща Вазов в Румъния. Вместо да усвоява занаята от канората на чичо си, Вазов научава езика и чете румънска поезия.
Пише стихове и ги публикува във вестници. Една нощ бяга в Браила, където попада на българи, намерили спасение в чужбина от политическото преследване от османската власт.
-
В Сопот става член на революционния комитет, а след разгрома на Априлското въстание, Вазов е принуден да намери убежище в чужбина.
По време на Руско-турската освободителна война е писар в Свищов, а после в Русе.
Няколко години пребивава в Пловдив, където активно участва в градския живот.
Като председател на Пловдинското научно книжовно дружество издава първото българско научно списание след Освобождението-„Наука".
Заради политическите събития у нас през 1886 г., Вазов отново е обречен на изгнаничество и близо три години живее в Одеса.
От 1889 г. се премества в София, където в периода 1897-1899 г. е министър на просветата. През 1920 е удостоен със званието народен поет.
Умира внезапно на 22 септември 1921 г. Погребват го край църква „Света София“ и върху гроба му поставят огромен витошки камък в знак на любовта му към отечеството и приноса му към българската литература.
-
Част от най-известните му творби са повестите „Чичовци“ и „Немили-недраги“, разказът „Една българка“, цикълът стихотворения „Епопея на забравените“, романът „Под игото“.
Творбите му включват почти всички литературни жанрове-разкази, повести, романи, пътеписи, драма, лирически произведения, а мн. от стихотворенията му се изпълняват като песни.
Написаното от Вазов има характер на поетическа „история" на една сложна за българите епоха-времето преди и след Освобождението на България (1878). То побира в себе си целия български свят.
Вазов е наричан класик на българската литература, защото творчеството му е образец за поколения писатели и читатели, а заложените в него идеи са непреходни. Днес творбите му са преведени на повече от петдесет езика и имат значимо място в световната литература.
-
-
-
-
-
-
