История
Историята за възникването на метода "мозъчна атака" заема достойно място наред с раждането на великите идеи като ваната на Архимед, ябълката на Нютон, сънят на Менделеев и др.
По време на Втората световна война английският офицер А. Осбърн (Alex Faickney Osborne) събрал целия си екипаж и поискал всеки един негов член да даде идея как да се защити кораба от немските торпеда. Вариантите били най-различни: от сериозни до шеговити. Измежду матросите била дадена свежата хипотеза, че щом видят пяната от торпедото по вълните, ако всички застанат на борда и дружно задухат към него, то може би ще свие встрани. Смешно? Глупаво?... Но Осбърн патентовал изобретение, състоящо се в това, че на борда на кораба се монтира неголям винт, който задвижва по дължината на съда струя вода. По този начин забележимо намаляла уязвимостта на плавателния съд, защото торпедото можело да промени курса си и да се приплъзне встрани от борда.
Психологът А. Осбърн се счита за баща на класическата мозъчна атака – brainstorming-a, която означава използване на мозъка за щурмуване на творческите проблеми, което се осъществява в група. През 1953 година излязла книгата му – "Приложно въображение" (Applied Imagination), в която били описани принципи и процедури на творческото мислене.
Дефиниране на понятиетоМетодът на мозъчната атака (на английски – brainstorming) се използва за стимулиране на творческата активност на учениците по дадена тема или въпрос. Работата се провежда с група ученици и включва: генериране на идеи, анализ на проблемна ситуация, оценка на идеи и генериране на контраидеи. Поощряват се шегите, репликите, непринудената обстановка. Учениците свободно изказват идеи или мнения без каквато и да било оценка или обсъждане на техните идеи или мнения. Идеите се записват от учителя на дъската или на постер, а мозъчната атака продължава дотогава, докато не се изчерпят идеите или не завърши определеното за мозъчната атака време.
-