Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Съдебно решение, срещу Г. ИВ. М., ЕГН **, Д. Н. М., ЕГН * и Ив. Г. М., ЕГН…
Съдебно решение
владение
-
-
явно, спокойно и непрекъснато владение
-
-
-
-
-
съжителство
-
-
брачно, роднинско съжителство
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
срещу Г. ИВ. М., ЕГН **, Д. Н. М., ЕГН * и Ив. Г. М., ЕГН *, всички с
УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., със съседи: от
изток-улица, от запад - УПИ VIII-192, от север - УПИ VI-193 и от юг- улица, ведно с
-
кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда на площ 34 кв.м., лятна кухня на площ от
16 кв.м. и масивна сграда - складово помещение на площ 25 кв.м., и да бъдат осъдени
ответниците Г. ИВ. М., Д. Н. М. и Ив. Г. М. да предадат владението върху тях на ищеца ИВ.
-
В сезиралата съда молба ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 138/03.07.1998 г., том V, дело № 2824/1998г. и Удостоверение №
61/11.02.2020г., изд. от общ. П., Дирекция “Архитектура и териториално устройство“, е
собственик на следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с. Г.,
ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., ведно с построените в западната част на имота двуетажна
масивна жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда
на площ 34 кв.м., лятна кухня на площ от 16 кв.м. и масивна сграда - складово помещение на
площ 25 кв.м., като за последната сграда не били запазени строителни книжа, но съгласно
Удостоверение № 35/21.02.2020г., изд. от общ. П., Дирекция “Архитектура и териториално
-
-
П.. Посочено е, че съседи на процесния имот са: изток-улица, запад - УПИ VIII-192, север -
-
Излагат се твърдения, че описаният имот ведно с постройките в него са собственост
на ищеца, но са във фактическата власт на ответниците, които по всякакъв начин,
включително и чрез физическа принуда и заплаха, не го допускали. Сочи се, че при опитите
на ищеца да обитава и ползва собствените си имоти, той е заплашван и гонен от
ответниците, чрез заплахи и физическа принуда и в частност от ответника Г.М., поради
-
между страните е посочено, че добре запознат бил кварталният инспектор на с. Г. Г.Т. от РУ
- П.. Сочи се, че част от заплахите на ответника Г. ИВ. М., чрез които ищецът е бил
-
това, че ще бъдат запалени, ако той повторно се опитал да ги ползва и обитава. Във връзка с
горното се наложило ищецът да ги застрахова. Твърди, че е заплащал редовно местните
данъци и такси за процесния имот въпреки, че е бил неправомерно лишен от владението му
-
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответниците Г. ИВ.
М., Д. Н. М. и Ив. Г. М., чрез пълномощник адвокат П.Х., АК П., с адрес на кантората: гр.
П., ул. „И. В." № 12Б, депозират отговор на исковата молба, в който се изразява становище
-
Оспорват, че праводателите на ищеца са били титуляри на прехвърлените в полза на
ищеца права. Твърди се, че синът на ищеца - ответникът Г. ИВ. М. - живее в процесния имот
без прекъсване от момента, в който е роден. Посочено е, че през 1993 г., когато Г.М. е 15-
годишен, родителите му се развеждат по вина на ищеца, като семейното жилище в с. Г., ул.
"**" № 22, било предоставено за ползване на майката на ответника Г.М. - Г. Г. Г., на която
-
пълнолетие деца, едното от които било ответникът Г.М.. Твърди се, че през 1992 г., ищецът
-
Посочено е, че на 11.06.1996 г. Г.М. навършил пълнолетие и е останал да живее сам в
процесния имот, тъй като сестра му емигрирала извън България, а майка му Г. Г. се
преместила да живее в гр. П.. Твърди се, че през 2000 г. ответникът Г.М. сключил
граждански брак с ответницата Д.М., а през 2001 г. се родил синът им Ив. Г. М. - третият
ответник. Излагат се твърдения, че Г. ИВ. М. владее и стопанисва описаните в исковата
-
настоящия момент явно, спокойно и непрекъснато, считайки имотите за свои и
демонстрирайки намерение да ги притежава, грижейки се за тяхното запазване и
подобрявайки ги методично със собствени и семейни средства с цел те да придобият вида, в
-
Сочи се, че ищецът от 1992 г. до ден днешен не живее в с. Г., не е предприемал
никакви действия, насочени към съхраняване и укрепване на имота, като само в много редки
случаи бил благоволявал да гостува на семейството на ответниците, като се държал като
гост, след което си е отивал в с. Огняново, където живеел от 1992 г..
Във връзка с горното се твърди, че дори ищецът да е придобил процесиите имоти от
собственици и на основание, годно да го направи собственик, той доброволно бил изоставил
фактическата власт върху имотите, а ответникът Г.М. е придобил правото на собственост
-
върху процесиите имоти чрез явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, продължило
много повече от 10 години, считано от 11.06.1996 г. до настоящия момент. През този период
никой, включително и ищецът, не бил оспорвал нито фактическото му владение, нито явно
демонстрираното намерение на Георги да владее имота като свой, изразяващо се в
множество извършени с личния му труд и собствени средства значителни подобрения,
създали настоящия съвременен вид, както на дворното място, така и на сградите в него.
Категорично се отричат твърденията на ищеца, че Г.М. бил отправял заплахи и упражнявал
физическа саморазправа, както и че бил се заканвал да запали имота.
По отношение на останалите ответници е посочено, че живеят в имота на правно
основание, което константната съдебна практика извлича от брачното, респ. роднинско,
съжителство и го квалифицира като вербален договор за заем за послужване, сключен със
-
В случай, че възражението за изтекъл в полза на ответника Г. ИВ. М. срок на
придобивна давност, не бъде уважено, последният е направил в условията на евентуалност
възражение за подобрения и необходими разноски за запазване на вещта, извършени от него
в процесиите имоти със знанието и без противопоставянето на ищеца, както и възражение за
-
на подобренията и разноските, възлизащи в общ размер на 60200 лева, подробно
индивидуализирани по вид и размер в ОИМ, като с тази сума се увеличила стойността на
-
– 37312 лева. На следващо място сочи, че е нужно да бъде съобразено, че от дълги години
-
дворното място и сградите в него, което периодично ги натоварвало с разноски за
поддръжката на недвижимите вещи, възлизащи на не по-малко от 500 лева годишно, т.е.
-
-
като неоснователна. В случай, че бъде уважена, се иска от съда да уважи възражение за
-
стойността на извършените от ответника Г.М. подобрения, с която се е увеличила
стойността на същите вещи, както и до пълното заплащане от ищеца на необходимите
-
В хода по същество ИВ. М. М., чрез процесуалния си представител, моли за
постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Представя писмени
-
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, молят
-
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
-
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138, том V, дело 2824/1998 г., се
установява, че на 13.07.1998 г. ищецът в качеството на надарен е придобил правото на
-
Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., ведно с построените в западната част на имота
двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна постройка към
-
Т.ов М. и Е. Димитрова М., които са запазили пожизнено правото на ползване върху тях.
От приложеното разрешение за строеж № 53/17.06.1986 г. се установява, че е
-
издадено в полза на ищеца, за построяването на пристройка към сграда в процесния имот.
Видно от удостоверение № 35 от 21.02.2020 г., изд. от Община П., Дирекция
„Архитектура и Териториално устройство“ находящата се в процесния имот-УПИ VII 194,
кв. 22 по плана на с. Г., общ. П., масивна сграда /складово помещение/ е призната за търпима
-
Представена по делото е Полица № 081200430001220 от 13.01.2020 г., от която се
установява, че между ищеца и „Дженерали застраховане“ АД е сключен договор за
застраховка като не се е спори от ответната страна, че същият касае именно процесните
-
-
-
периода от 2007 г. до 2019 г. от Община П., Отдел „Местни данъци и такси“, че процесните
-
Не е спорно между страните, а и от приложеното по делото Решение от 09.07.1993 г.
по гр. д. 1664/1992 г. по описа на Пазарджишки районен съд се установява, че бракът между
-
разстройство като ползването на семейното жилище, находящо се в с. Г., ул.
-
Представени по делото са удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
-
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0332 от 16.03.2001 г., от които се
установява, че ответниците Г. ИВ. М. и Д. Н. М. са сключили граждански брак на 15.10.2000
-
От приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот №184,
том IX, дело №2823/1998 г. се установява, че бащата на ищеца – М. Т.ов М. е признат за
-
Видно от препис-извлечение от Акт за смърт, майката на ищеца – Е. Димитрова М. е
-
Представени по делото са фискални бонове от Строителен хипермаркет „Крез“, от
-
-
към предмета на делото, поради което не следва да ги обсъжда.
От разпита на свидетеля Т. М. – първи братовчед на ищеца, се установява, че ищецът
в момента пребивава в с. Огняново при съпругата си. В с. Г. ищецът има имот, в който
-
с. Г. живее и братът на ищеца – Г.М.. Децата на ищеца също живеят в този имот, а майката
на ищеца е живяла там до преди 2-3 години на първия етаж от къщата, когато е починала.
Изяснява, че имало пристройка, която била построена преди доста години, най-вероятно от
ищеца или неговия баща. Свидетелят заявява, че ищецът е полагал грижи за майка си и
-
-
-
-
-
Свидетелят Г. Г. М. – брат на ищеца, заявява, че процесното дворно място е
разделено на две като в едната половина той е построил къщата си, в която живее. Откакто
ищецът се е развел със съпругата си той не живее в този имот, а в с. Огняново като е идвал
от време на време, но не е оставал да преспива в къщата. На втория етаж на къщата живеели
племенникът му – ответникът Г. ИВ. М. и неговото семейство, с които свидетелят поддържа
близки отношения, а на първия етаж – родителите на свидетеля Г.М. и съотв. на ищеца. Като
цяло грижи за отглеждането на майка на свидетеля М. и ищеца полагали, както свидетелят
М. и племенникът му – ответникът Г.М., така и ищецът. През последните седмици от живота
й основно грижи е полагал ищецът. От показанията на свидетеля Г.М. се установява, че
-
майка на свидетеля М. и ищеца, ищецът се върнал от с. Огняново в с. Г. и започнал ремонт в
-
-
възникнал конфликтът между страните. След развода на ищеца със съпругата му, ищецът
-
-
Свидетелят Емил Г., който живее в близост до процесния имот, излага, че с
-
развода на родителите му, баща му – ищецът И.М. се установил да живее в с. Огняново като
-
-
извършен, за да живее ищецът на първия етаж от къщата. Преди 2-3 години ответникът Г.М.
-
ответника възникнал конфликт. Свидетелят Г. излага, че изработил кухня в с. Огняново за
ищеца, която впоследствие той демонтирал и монтирал в с. Г. като към нея били добавен
шкафове, за които ищецът платил. През годините ищецът идвал от време на време в имота,
-
няколко месеца, тъй като се скарали с ответника Г.М..
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, възприема показанията на
свидетелите Т. М. и Г. Г. М. за обективни, последователни, логични и непротиворечиви,
поради което ги кредитира. Съдът кредитира й показанията на свидетеля Емил Г., като
-
обстоятелства от значение за изхода на делото, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
От заключението на съдебно- техническата и оценителна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно, се установява, че в процесния имот с площ
от 875 м. кв., ведно със застроените в него масивна жилищна сграда на два етажа, масивна
пристройка към жилищната сграда и функционално свързана с нея на два етажа, едноетажна
-
дейности, изразяващи се в настилки, облицовки, мазилки, изолации, санитарно-битово
обзавеждане, подмяна на дограма, изграждане на нови електро инсталации, водопровод и
канализация на стойност от 37 312 лв. Средният годишен размер на необходимите разноски,
-
-
на имота без извършените подобрения е 63 975 лв., а заедно с извършените подобрения
101 287 лв. Сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие направените в
него подобрения, с които се е подобрило състоянието на имота и се е увеличил срокът на
неговата експлоатация, е равна на стойността на тези подобрения.
Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доказателства по делото, тъй като
-
-
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
-
-
По предявения ревандикационен иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: че е собственик на процесния имот
-
-
на главното и пълно доказване, тъй като същите обусловят изхода на спорното
правоотношение. В тежест на ответниците е да установят, че владеят имота на правно
-
В настоящото производство ищeцът твърди, че е собственик на следните недвижими
имоти: ½ ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м.,
-
от 83 кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда на площ 34 кв. м., лятна кухня на
площ от 16 кв.м. и масивна сграда - складово помещение на площ 25 кв.м., като права върху
същите страната е придобила по силата на дарение, обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 138/03.07.1998 г., том V, дело № 2824/1998г., а по отношение
на масивна сграда-складово помещение твърди, че е построено от него в собствения му
имот. Поради направеното от ответниците оспорване, а именно, че праводателите на ищеца
не са били титуляри на прехвърлените в полза на ищеца права, страната е представила
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №184, том IX, дело №2823/1998 г., с
-
-
постановките, залегнали в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС,
ответниците, които не разполагат с документ за собственост, носят тежестта да докажат
-
-
-
това положение следва да се приеме, че ищецът И.М. по силата на осъщественото в негова
полза от родителите му М. и Е. М. дарствено разпореждане, е собственик на ½ ид.ч. от УПИ
VII-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., ведно с построените в
западната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, постройка към жилищната
сграда и лятна кухня, върху които родителите си запазили правото на ползване пожизнено.
По отношение на масивната сграда-складово помещение съдът намира, че след като е
построена в собствения на ищеца недвижим имот, по силата на чл.92 ЗС -собственикът на
-
от страна на ответниците, че последната е построена от тях. От показанията на свидетеля
Г.М., който заявява, че ответникът е направил гараж и построил над него кухня, не може да
се направи изводът, че става въпрос именно за това складово помещение.
-
материално-правно легитимиран да води ревандикационен иск, съществен елемент от който
-
върху спорния предмет, като предадат вещта във владение на собственика. Следователно,
успешното провеждане на иска предпоставя и доказване на обстоятелството, че
фактическото господство върху имота се упражнява от ответниците, което не е спорно
между страните, а и съдът намира за установено по делото от събраните гласни
-
-
Горният извод налага да се разгледа правното основание, на което ответниците
упражняват фактическа власт върху имота. Както съдът посочи по-горе, ответниците в
депозирания отговор на исковата молба, са оспорили правото на собственост на ищеца, като
същевременно са заявили свое защитимо право върху процесните имоти, а именно
възражение за придобиване на имота по силата на придобивна давност, в резултат на
владение, считано от 11.06.1996 г.
-
правото на собственост, се включват два елемента: владение /т. е. фактическо упражняване
-
фактическото съдържание на вещното право/, а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда,
-
владение в продължение на 10 години. Не е спорно между страните, а и от доказателствата
по делото се установи, че след прекратяване на брака между ищеца и съпругата му /майка на
ответника Г.М./ през 1993 г., с бракоразводното решение ползването на процесните имоти
като семейно жилище е предоставено на съпругата и ненавършилите пълнолетие деца, а
ищецът заживял в с. Огняново, където живее и понастоящем. Въпреки че не е бил определен
срок за ползване на жилището, законовата презумпция е, че този срок е до навършване на
пълнолетие от детето. Същевременно и съдебната практика приема, че след навършване
пълнолетие на детето, основанието за предоставяне ползването на семейното жилище
отпада, тъй като смисълът на института по чл. 56, ал.1 СК е защита интересите на детето. От
доказателствата по делото се установи, че след развода съпругата на ищеца е напуснала
-
първоначално починал бащата, а впоследствие и майката на ищеца през 2017 г. Синът на
-
обитава процесния имот, където и понастоящем живее заедно със семейството си –
ответниците Д.М. и И.М.. Установи се по делото, че през годините ищецът инцидентно е
посещавал близките си в имота, основно във връзка с полагане грижи за майка му като не се
установявал трайно в него, не е оставал да преспива. При така установеното съдът приема,
че от 1996 г. първоначално ответникът Г.М., а впоследствие неговият син и съпруга –
-
върху него, респ. не са имали основание да упражняват владение, а единствено търпими
-
действия са продължили да се осъществяват, както по отношение на ищеца, така и по
отношение на родителите му до смъртта им /майката на ищеца е починала през 2017 г., тъй
-
упражняват това право в пълен обем както лично, така и чрез трети лица, които да допускат
в него – решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. Плащането на
-
-
В решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС е прието, че за
-
намерението за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. Същото
е прието и в решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО.
Тези разсъждения се отнасят и за търпимите действия – лицето, което ги осъществява,
-
-
-
-
пред собственика на имота, за да може той да се защити. От друга страна, при запазено
-
вещно право на ползване от страна на родителите на ищеца, той не би могъл реално да
ползва собствения си имот до тяхната смърт, нито да иска отстраняване от него на лицата,
-
правен интерес и не би могъл реално да прекрати търпимите действия, осъществявани от
-
ответната страна за предприетите от тяхна страна действия или изявления, които да
представляват манифестиране на намерение за своене, доведено до знанието на ищеца и
противопоставено на същия. Действия като стопанисване и поддържане на имота,
извършване на ремонти и подобрения в него, чрез които според ответниците е
демонстрирано намерението за своене на вещта, сами по себе си не са достатъчни, за да се
приеме, че упражняват фактическа власт с намерение за своене. Този извод съдът формира и
съобразявайки, че от доказателствата по делото се установи, че твърденият начален период
на извършване на ремонтите през 2017 г. съвпада с момента, в който ищецът също е
-
заживее в него. По изложените съображения съдът приема, че ответниците не биха могли да
-
-
-
-
Правото на задържане представлява правомощие на добросъвестния владелец,
-
извършените подобрения, като отправи до съда искане предаването на владението да бъде
обусловено, т.е. да бъде поставено в зависимост от изпълнението на задължението за
-
-
зависимост от основателността на вземането, което обезпечава, поради което и неговото
предявяване задължава съда да се произнесе само ако приеме, че извършилото подобренията
-
обезщетение за извършените подобрения е основателна, т.е. да постанови условен
диспозитив, осъждайки ответника да предаде на ищеца владението на вещта при условие, че
ищецът му заплати сумата, с която стойността на вещта се е увеличила вследствие на
извършените подобрения. Следователно възражението, с което се упражнява правото на
задържане по естеството си е и евентуално, тъй като съдът го разглежда само ако уважи
предявения от собственика срещу владелеца ревандикационен иск, признавайки при това на
жълт цвят - родово-видови връзки лилав цвят - връзка част-цяло
червен цвят - асоциативна връзка
светло синьо - синонимна връзка