Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Прабългари и славяни - Coggle Diagram
Прабългари и славяни
Прабългари
Произход
Прабългарите се счита, че поначало са били тюрски полуномадски племена / появяват се в края на Античността
Прародина
Преди Великото преселение на народите живеят по земите на Централна Азия 
-
Етоним
Първия път, в който се срещат е в латински сборник, където прабългарите са назовани като "Зиези, от който са българите"
Първи писмени сведения
"Анонимен римски хроногрф" - латински списък от 354 г. - сцитан за първия източник, където се споменават прабългърите
Птолемейските географски карти - датиат от 2в. Сл. Хр. свидетелстват за тогавашното местоположение на прабългрите
"История лонгобардикум" - написана от Павел Дякон разказва за убийството на лангобардския крал Агелмунд, извършено от прабългърите
Групиране
Прабългирите се отделят на две главни групи - кавказите (планината Кавказ и Еврзия) и панонските (областта Панония) бълграри
Поминък
Основна част от поминкъка на прабългрите е било животновъдството. Те са били прочути с говедата и конете си. Също така са били добри търговци
Селища
Строени са в степните и лесо - степните пространство близо до вода. Прабългърските землянки са плитко вкопани в терена и заоблени ъгли, а някои от тях имали и огнище в средата
Обществена йерархия
Най- важната обществена единица е била номадската община, която се базира на кръвна линия. Обединяването на няколко фамилии съставяло племето, което било водено от хан. Също така имало и определни родове, които държали властта: Дуло, Кубинар
Военна тактика
Засадата става основата на бългърските битки. Повечето от победите им в този период са резултат от засади и внимателното използване на терена. По това време бългърите придобиват репутацията на умели пеши срелци
Жилища
Полуземлянки - къщи, наполовина вдлъбнати в земята
Юрти - преносими жилища
Религиозни вярвания
Бългърите са били монотеичен народ, почитащ бог Тангра. Имали са езически храмове, в които са правили множество ритуали. техни тотеми били вълкът, кучето, конят и почитали небесните светилища
Славяни
-
Прародина
При Великото преселение на народите от края на 4 век обитават земите между р. Висла на запад, р.Днепър на изток, Балтийско море на север и Карпатите на юг
Етоним
Също известни като "словене". Най - рано са споменати в творбите на Прокопий Кесабрийски през шести век
-
Първи писмени сведения
За пръв път се срещат в творбите на Прокопий Кесарийски през шести век. Споменати са в едни от най-старите бългърски документи датиращи от четвърти век.
Селища
Славяните водели уседнал начин на живот. Селищата им обикновено били издигнати край реките, езерата и блатата, и в повечето случаи неукрепени. Славяните разчитали на естествената защита осигурявана от природните дадености на местността. По-големите селища били опасани с дървена ограда, а понякога допълнително с ров или земен вал.
Поминък
Основният поминък на славяните бил земеделието. Те също така отглеждали много дребен добитък – овце, кози. Препитавали се и с лов и риболов.
Славяните били много добри майстори на лодки еднодръвки, с които се придвижвали по реките и водните басейни, край които се намирали домовете им.
Открити артефакти свидетелстват и за доброто развитие на други занаяти – грънчарство, тъкачество, дърводелство, ковашко изкуство.
-
Военна тактика
Славяните не разчитали на тежко въоръжение и сложни маневри, а на бързи неочаквани атаки и хитри засади. Предпочитаните за тях места са около заблатени реки и езера, като лежали по гръб и дишали през сламка.
-
Религиозни вярвания
Имали са много богове, но най-общият и най-известният е бил бог Перун. Почитали са и природните сили, които не са могли да разберат
Жилища
Основнен тип жилище била землянката или полуземлянката. Тя се правела от плет или глина, а в по-късни периоди от камък. Покрива бил обикновено от нетраен материал – слама или тръстика.