Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Българският Национален Въпрос, 0000003812_w663, image, image, image -…
Българският Национален Въпрос
Същност:
Отхвърляне на чуждото владичество и обединяването на всички земи населени с българи в една обща държава.
Причини за поява/ задълбочаване:
Много територии заселени с българи остават извън пределите на държавата
Северна Добруджа - Рунъния
Ниш - Сърбия
Централни Родопи, Беломорска и Одринска Тракия - Османската империя
Дори и в пределите на Княжество България и Източна Румелия българите не са напълно свободни и не огат да се развиват самостоятелно
Мирени опит за разрешаване:
лятото на 1878 г.
Българи останали в пределите на други страни изпращат стотици молби до руските власти да бъдат включени в границите на свободното отечество
Пишат се още много молби, изложби, петиции чрез които българите изразяват своите искания за връщане на санстефанските граници
Учредително събрание през февруари 1879 г. (представители от всички територии населени с българи)
Умерени - предлагат да се приеме конституция, да се изгради силно княжество и след това да се пристъпи към освобождаване на сънародниците
Крайни: изискват незабавни действия, дори и въоражени преди конституирането на Княжеството
Предлага се Мизия, Тракия и Македония да приемат султана на Източна Румелия
прекратено под натиска на руските власти
120 народни представители изпращат протестен мемоар до силите с искане за единство
Въоражени опити за разрешаване:
Започват да се създават тайни комитети из Княжеството, Източна Румелия и Македония
юни 1878 г. - в Пловдив
юли 1878 г. - "Единство" в Търново
ръководени от бивши революционери - Стефан Стамболов, Любен Каравелов, Иван Андонов, Методий Кусев
подпомагат въоражената борба на българите в Тракия и Македония
събират пари, оръжие, боеприпаси
събират доброволци и подготвят чети за военни акции
Кресненско-Разложкото въстание
инициатор: бившия охридски питрополит Натанаил; подкрепен от войводи в Македония
цел: да привлече вниманието на великите сили и да ги принуди да преразгледат Берлинския договор
събират се доброволци
Софийският комитет "Единство" подготвя две чети
избухва на 5 октомври 1878 г. в Кресненското дефиле
освободени са селища по долината на р. Струма и Разложката котловина
в началото на зимата османците успяват да въстановят контрола си
пролетта на 1879 г. Н. Охридски, Ст. Стамболов, Н. Обретанов правят опит да продължат въстанието
разчитат на македонските чети и на тези изпратени от Княжеството, но те не успяват да вдигнат населението на борба
на 25 май митрополит Натанаил разпуска четите
