Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Априлско въстание (Божидар Бонев и Мартин Иванов - 10/4) - Coggle Diagram
Априлско въстание (Божидар Бонев и Мартин Иванов - 10/4)
Гюргевският комитет. Подготовка на въстанието
През зимата на 1875-1876 апостолите се заемат с подготовката. Подготовката е най-добре в Четвърти и Първи окръг докато останалите изостават.
В Румъния е сформиран нов революционен комитет, който взема решение за въстание. Тактиката е съобразена с очаквана намеса на великите сили.
Панайот Волов отстъпва ръководстовото на Георги Бенковски .
След събрание на Четвърти окръг е решено въстанието да започне на 1май.
Страната е разделена на революционни окръзи: Първи (Търновски) - Стефан Стамболов, Втори (Сливенски) - Иларион Драгостинов, Трети (Врачански) - Стоян Заимов, Четвърти (Пловдивски) - Панайот Волов
Ход и потушаване на въстанието
Тодор Каблешков обявява въстание в Копривщица на 20 април 1876 г; изпраща до панагюрци "Кърваво писмо" с призив да въстанат; развива се знамето на учителката Райна Попгеоргиева в Панагюрище
Османските власти решават да арестуват подбудителите. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков обявява въстанието в Копривщица.
Османските власти решават да изпратят башибозук и войска към въстанатите градчета. За да не попаднат в ръцете на врага водачите убиват жените и децата си, а след това и себе си
На 4 май са избити няколко хиляди мъже, жени и старци .Брацигово пада след триседмична обсада , а водачът Васил Петлешков е измъчван до смърт .
28 април - въстават селата Бяла Черква, Михалци, Мусина, Дичин, Русаля, Вишовград; Поп Харитон сформира чета от 200души , кояот се укрепява в Дряновския манастир и една седмица удържа на атаките.
Четата на Стоил войвода се сражава храбро, но повечето въстаници загиват. Събират се чета във Враца, но се отказват като разбират за идването на османската войска
"Хвърковата чета" Бенковски вдига на оръжие селата
Подвигът на Ботевата чета
чета, подготвена от Христо Ботев, който не участва в Гюргевсския комитет, от около 200 мъже; отправя път към Врачански Балкан без никаква помощ
17 май 1876 г. - четниците превземат австрийския кораб "Радецки" -> слизат на родния бряг при Козлодуй
20 май (1 юни) - Ботев е убит от вражи куршум след тежко сражение на връх Околчица, по-нататък четата е разпръсната и унищожена
Световната общественост в защита на българите
военното поражение на въстанието -> политически ефект
Международната анкетна комисия начело с Алексей Цертелев и Юджийн Скайлер обикалят въстаналите райони и създават доклад за за масовите зверства - дописките на Макгахан за брит. вестник "Дейли Нюз" те стават достояние за Европа
Либералната опозиция начело с Уилям Гладстоун осъжда политиката на правителството на Дизраели за опазване не Османската империя
Франция - Андри дьо Вестин и Емил Жираден пишат статии в зашита на българите, Виктор Юго - пламенна реч в парламента
Германия - във вестника Райхстаг канцлерът Бисмарк заявява, че Османската империя няма място в Европа повече
Италия - там се провеждат митинги, а Гарибалди изпраща съчувстено писмо
Русия - най-силен отзвук; масово движение за събиране на помощи; подкрепа от Лев Толстой, Иван Тургнев, Фьодор Достоевски, видни руски учени и общественици
