Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Априлското въстание (1876 г.) - Coggle Diagram
Априлското въстание (1876 г.)
Подготовка
Построени са укрепени защитни лагери, четите са подготвени, изготвен са планове за бойните действия в планините.
1875-1876 г. апостолите прекосяват р. Дунав и комитетската мрежа на ВРО се възстановява.
Четвърти окръг свиква общо събрание в местността Оборище.
14 април 1876 г. - апостолите получават желаните пълномощия и е решено въстанието да започне на 1 май.
Българските земи се разделят на 4 революционни окръга, начело с 4-ма главни апостоли.
Трети (Врачански) окръг - Стоян Заимов
Четвърти (Пловдивски) окръг - Панайот Волов
В последствие Панагюрище - Георги Бенковски
Втори (Сливенски) окръг - Иларион Драгостинов
Първи (Търновски) окръг - Стефан Стамболов
1875 г. - В Румъния се сформира нов революционен комитет.
Потушаване
Башибозук е изпратен незабано към въстаналите места.
30 април 1876 г. - Панагюрище пада.
Ужаси на Батак
4 май 1876 г.
Избити са няколко хиляди мъже, жени, деца и старци.
Стрелча и Клисура са превзети първи.
"Онова, което видях там, беше така ужасно, че човек не можеше да спре погледа си повече от един миг." - Макгахан (американски журналист)
Брацигово пада след 3 седмици обсада.
Водачът - Васил Петлешков - е измъчван до смърт.
Ход
20 април 1876 г.
Турците се опитват да заловят организаторите
Тодор Каблешков обявява въстанието в Копривщица - успешно
"Кърваво писмо" - Тодор Каблешков го изпраща до Панагюрище с призив за въстание
Панагюрище въстава със знамето на Райна Попгеоргиева
"Хвърковатата чета" на Бенковски вдига на въстание съседните села
Лагер на връх Еледжих
Властта е поета от "привременно правителство"
Героизъм проявяват селяните в родопските села Брацигово, Перущица, Батак и др.
Водени от Кочо Чистеменски и Спас Гинов, селяни от Парущица намират убежище в храм, където мъжете убиват своите жени и деца, а накрая и себе си, за да не паднат в ръцете на врага.
28 април 1876 г.
"Кървавото писмо" достига Търновския окръг.
Въстават селата Бяла черква, Михалци, Мусина, Дичин, Русаля, Вишовград.
Четата на поп Харитон
200 души се укрепяват в Дряновския манастир и удържат цяла седмица 10,000-на войска.
Четата на Цанко Дюстабанов
Четата на Стоил войвода
Сражава се в Сливенско, но повечето загиват.
8 май 1876 г.
Вдигат се селяните на Разловци, подкрепени от четата на Димитър Попгеоргиев.
18 май
Събират се хора във Враца, но се разпръсват при новината, че идва османската войска.
Христо Ботев
Подготвя чета в Румъния от 200 мъже.
17 май 1876 г. - превземат кораба "Радецки" и слизат при Козлодуй.
Проправят си път към Врачанския Балкан.
20 май 1876 г. - след тежко сражение на връх Околчица, Ботев е прострелян и умира.
След това четата са разпръсва и е унищожена.
Отзвук
Над 30,000 българи са избити от османската армия и башибозук, които опожаряват и много села.
Европейските правителства взимат мерки и решават, че Османската империя трябва да напусне Европа.
Европа не остава безучастна - руски, френски, британски и италиански дипломати, учени, писатели, журналисти и общественици публично подкрепят българите.
Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Анри дьо Вестин, Емил Жирарден, Виктор Юго, Лев Толстой, Иван Тургенев, Фьодор Достоевски, Юджийн Скайлер, Алексей Цертелев
В Русия е започнато масово движение в подкрепа на българите, което води до Руско-турската война през 1877-1878 г.
България е освободена на 3 март 1878 г.