Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
„По жицата“-Йордан Йовков - Coggle Diagram
„По жицата“-Йордан Йовков
Авторът - Йордан Йовков
Роден е на 9 ноември 1880 година и почива на15 октомври 1937година.
Участва в трите войни като командир на рота и като военен писател.
Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази, с които се налага като талантлив разказвач.
Йордан Стефанов Йовков е български писател, класик на българската литература.
Учи в Жеравна, а след това през 1895 година завършва основното си образование в Котел. Завършва гимназия в София през 1900 година.
Творческа история на творбата
Йовков споделя че поводът за написването е това че случайно е прочел за случка от Казанлъшкия край където се появила бяла лястовица
Публикуван за първи път в края на 1927 на литературната страница на вестник „Зора“
Жанр
Битов разказ
Смисъл на заглавието
Насочва вниманието на читателя към мотива за пътя
Създава усещането за движение и безкрай
Герои
Моканина
липсва портретна характеристика на героя; образът се разкрива чрез речева характеристика
Гунчо
детайли от външността на Гунчо са показани през погледа на Моканина, тези детайли насочват към душевните преживявания на страдащия баща; речева и действена характеристика;
Нонка
второстепенен герой; обрисувана е в статично положение, снагата й е стопена от болестта, лицето й е восъчно бледо,в очите й все още се таи надежда за изцеление.
майката
второстепенен герой, обрисуван с няколко детайла отново през погледа на Моканина
Символи
лястовица
символ на доброто и надеждата
змия
символ на злото
пътят
търсене на щаститето
Композиция
Разказът започва направо, без обичайните за разказите начални описания;срещата на двамата мъже е експозиция за творбата; следва разказът за живота на Гунчовото семейство и болестта на Нонка - завръзка; действието получава тласък напред и развитие чрез втория разказ в разказа- за кумицата Стоеница;срещата на Моканина с Нонка е кулминационният момент в творбата; размислите на Моканина след раздялата със семейството играе роля на епилог.
Теми
Темата за човешкото нещастие
Темата за състраданието
Темата за надеждата
Мотиви
Мотивът за пътуването
Мотивът за виждането