(1) Ако съдът, сезиран с иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, установи, че съсобствениците на недвижим имот са обвързани от споразумение за разпределение на ползването на същия, без то да е вредно за общата вещ, то той е компетентен да постанови решение, с което да измени така постигнатото споразумение единствено когато е налице промяна на обстоятелствата, при които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването.