Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
Управление на България през първата половина на X век (Управлението на…
Управление на България през първата половина на X век
Цар Симеон се възкачва на трона след кратко царуване на брат си Владимир и неговия неуспешен опит да върне езичеството в България (889-893)
Управление на цар Симеон (893-927)
,,Златен век“ на българската култура
В Преславската и Охридската книжовна школа се концентрира книжовната дейност; създадена е новата азбука – кирилицата
Средновековна България достига своя културен разцвет, превръщайки се в литературен и духовен център на Славянска Европа.
Много продуктивен период за българската литература
Оригинални богословски и светски произведения: „Шестоднев“ на Йоан Екзарх, „Азбучна молитва“ и „Проглас към Евангелието“ на Константин Преславски, „За буквите“ на Черноризец Храбър
Битки в последните му години
В последната си битка царят е разгромен от хърватския крал Томислав в Босненските планини, но успява се помири с тях. Започва подготовка на поход срещу Константинопол, в разгара на която умира.
През 924г. цар Симеон анексира Сръбското княжество след техен неуспешен бунт и избива аристокрацията им.
Кампания от 917г.
След този изразителен успех Симеон преследва ромеите до Константинопол, но не обсажда столицата им а се връща за да накаже сърбите за помощта, която са оказали на Византия
Нанася съществен удар по имперските самочувствие, позиции и външна политика. Доказва своите владетелски, стратегически качества и смелост пред света.
Заради неповторимите му военни постижения, България достига нечувани територии през 20-те и 30-те години на Х век. Това издига авторитета на сравнително младата държава и я прави един от основните фактори в европейската история по това време.
Постига бляскава победа над византийската войска край Ахелой. Пленява или избива нейния елит и демонстрира българската военна мощ. По думите на Лъв Дякон и десетилетия по-късно „още могат да се видят купища кости при река Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите“
Ранни военни кампании
Защитава българските военни интереси след като започва и печели воина заради преместеното българско тържище от Константинопол в Солун (894).
Епизодични набези в северозападна Тракия
Управлението на княз Борис (852-889)
Военни неуспехи в началото на царуването му
На бойното поле българската армия категорично отстъпва в сраженията срещу Сърбия и Великоморавия
Престолонаследникът Владимир-Расате попада в плен на сърбите заедно с 12 велики боили
Княз Борис не успява да спечели нито една воина и политическата и стопанската в България се влошава значително Това го подтиква да вземе решение, което се оказва съдбоносно за нашата история
Приемане на новата религия - християнството (864г.)
Българският владетел приема името на своя „духовен отец“ – византийския император Михаил III
Българският владетел приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа
Избухва бунт в средите на 52 недоволни български боили, които са екзекутирани заедно с целите си семейства
Българската църква
Борис получава първоначален отказ от Константинополската патриаршия по въпроса за признаването на българската църква
Това го кара да влезе в контакт с римския папа Николай. Борис му задава множество въпроси, свързани с религията, на които Папата с радост отговаря. По-късно той праща религиозна делегация по българските земи
Папа Николай отказжа да назначи предложените от Борис кардинал Формоза Портуенски и дякон Марин, като предлага свои по-доверени хора за позицията.
След този отказ той отново започва преговори с Константинопол, защото става ясно, че няма да постигне съгласие с Рим
Фотиев църковен събор (879г.) - постановява се, че българската църква става автокефална и нейн първи епископ става Йосиф
Старобългарската писменост
Князът приема в страната ученците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий
С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.
Изпраща Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа
