Please enable JavaScript.

Coggle requires JavaScript to display documents.

Управление на България през I ½ X век (княз Борис I 640_80233 (България…

- - - - в края на 9в. империята търпи тежки удари и нападения от арабите; освен това има вътр. размирици и бунтове. Симеон се възползва и нахлува на ЮЗ /стара посока .../ вероятно през 898-899, където овладява ок. 30 крепости в района на Драч
    - - През 904 един арабски пиратски флот внезапно напада и превзема Солун, като го разграбва, опожарява, опустошава и отвежда гол. част от жителите в робство. С. веднага реагира и изпраща войска, която да заеме без бой полуразрушения град. Тогава имп. спешно изпраща Лъв Хиросфакт /за 3ти път/, за да моли С. да не влиза в Солун. С. се съгласява, но този път срещу гол. отстъпки: Сключен е мирен договор /904/, с който С. получава: 30 крепости ок. Драч /онези същите/, земи в Ю. Македония, земи в Родопската област, част от ЮИ Тракия /с черноморските крепости/. Границата м/у България и Византия минава само на 20км. северно от Солун. Освен това имп. се задължава да плаща ежегод. данък
    - - повод - преместване на тържището за бълг. търговци от К-л в Солун
        Цялата 895г. С. разиграва виз. пратеник Лъв Хиросфакт, като м/увременно привлича на своя стр. печенегите и в нач. на 896 с тяхна помощ разбива маджарите, които са принудени да напуснат земите
        вече няма нужда да протака преговорите с Виз. и през лятото на 896 нахлува отн. в Тракия и разбива виз. при Булгарофигон. Същата год. е скл. примирие, с което се връща тържището + данък.
  - - - столицата се мести от Плиска в Преслав
      - славянската писменост става официална държавна и богослужебна
      - за владетел е издигнат третият му син /до момента подготвян за архиепископ на бълг. църква/ Симеон
  - - - династична криза
    - - нач. на 914г. – минипреврат в К-л. Недоволна от отстъпките спрямо С. от предишното лято, част от виз аристокр. сваля Н. Мистик от регентския пост, но го оставя патриарх, и поставя за регент Зоя
        
        м/у 914-917 Зоя предприема сериозна диплом. подготовка, като идеята е да създаде широка коалиция с/у Симеон.
        
        Така се стига до решителната битка при Ахелой – м. би една от най-големите бълг. военни победи над Виз. След тоталния разгром виз. военачалник Лъв Фока успява да събере остатъците от виз. армия, но скоро С. й нанася второ /нощно/ поражение при с. Катасирти /вече в Изт. Тракия/.
    - - 912 – умира Лъв VI, наследен от 7год. Конст. VII
        С. изпраща пратеници, за да преподпишат договора от 904г., но Александър ги прогонва грубо и отказва да плаща данъка
        С. иска две неща: титла “цар”, т.е. “император” или “василевс”, както е на гръцки и освен това иска негова дъщеря да се сгоди и по-късно омъжи за малолетния имп. Констатин Багр. Така Симеон би станал “василеопатор”
    - - Симеон не му се чака и през 918г. свиква събор /отново/ в Преслав, на който бълг. църква е провъзгласена за патриаршия
      - 918 – нахлува дълбоко в същинска Гърция /Елада/ и превзема и разрушава Тива
        919 – нахлува в Изт. Тракия и превзема Одрин /С. превзема Одрин и през 925г. – общо 3 пъти
    - - 919 – преврат в К-л. Зоя е свалена /5 год. само неуспехи и унижения за имп./ и властта взема друнгарият /=адмиралът/ на флота Роман Лакапин, който веднага жени своя дъщеря за Конст. VII, става василеопатор, скоро след това – кесар; през 920 – съимператор, а скоро след това и действащ автократор /самодържец/ /920-944/
        
        920 – Симеон стига до Дарданелите, превзема целия Галиполски п-в с главната крепост Галиполи и прехвърля войските на отсрещния малоазийски бряг, където обсажда крепостта Лампсак
        
        921 – С. с огромна войска стига до К-л и нанася тежко поражение на имп. – битката при Пиги /малка крепост в околностите на К-л, превзета и разрушена
        
        922 – поредна кампания и поредна Симеонова победа при Виза /крепост до Одрин, превзета и разрушена по време на кампанията/
    - - 923 – Захарий предава С., който изпр. войска в Сърбия, но тя е разбита. С. е бесен, но оставя проблема за по-късно, защото вече е на пореден поход /този път демонстративен/ към К-л/
      - 924 – С. лично отива в Сърбия, като отначало има намерение да постави поредно свое протеже, Чеслав, но пътьом се отказва и пряко присъединява ср. земи към бълг. д-ва.
- - - - Масовото покръстване започва през пролетта на следващата 864г. и вероятно продължава (за по-отдалечените и периферни северни райони) и през 865г.
    - - При покръстването си Борис сменя титлата и името си: от “хан” става “княз” и от Борис – Михаил.
        чрез акта на покръстването Борис легитимира д-вата и себе си като неин владетел (от християнска гледна точка). Той става член на семейството на християнските владетели, получавайки властта си от Бог, но чрез неговия единствен пряк наместник на земята – императора. Според доктрината за “Императорското семейство”
    - - езика на покръстването. Гръцкият е неразбираем за огромната част от населението, което означава, че то не разбира християнството, не вниква в смисъла и съдържанието му и в най-добрия случай повърхностно възприема новата религия.
        византийското влияние. То е налагано и прокарвано чрез самата религия, чрез езика, на който тя е проповядвана и чрез имперското духовенство, което я проповядва.
        ристиянизацията е кампанийна, еднократен акт, наложен отгоре и насила за голяма част от поданиците
        проповедници на различни християнски ереси и дори на други религии
        В краткосрочен план налагането на християнството отгоре и насила (за прабългарите) води до бунта на боилите – кулминацията на проблемите при покръстването.
    - - Според този извор през 865г. боили от 10-те комитата, последвани от много обикновени хора (“прост народ”), вдигнали бунт, обсадили Плиска и обвинили хана, че е издал “лош закон”. Борис събрал верните си хора и успял да потуши бунта, като сурово наказал водачите, заповядвайки да избият 52-ма боили заедно с целите им родове, а обикновените хора опростил и пуснал да си отидат по домовете.
        
        а мястото на избитите боили Борис поставил представители на славянската аристокрация, което е важна крачка в посока премахване на различията между двете общности
      - Причините за бунта:
        скрената вяра на прабългарите в Тангра
        убеждението, че християнството е проводник на византийско влияние и застрашава д-вната идентичност
        опасенията, че християнството ще доведе до изравняване със славяните
  - - - През лятото на 866г. Борис изпраща едновременно две български делегации на запад. Едната, по-представителната, начело с кавхан Петър пристига през август в Рим при папа Николай І (858-867), а другата – в Регенсбург при Людовик Немски.
        Подписан е и договор, но този път (за разлика от 862г.) без антиморавска насоченост и през есента на същата 866г. немско духовенство пристига в България
        Частта от Отговорите, засягаща най-важния за Борис въпрос (ще четем в клас, но аз ви съветвам да ги прочетете предварително; има ги и в двата учебника), напълно удовлетворява българския княз на този етап, защото Николай (за разлика от Фотий) не казва “не”
    - - През ноември 866г. в Плиска пристига Първата папска мисия начело с епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. Скоро след това в Плиска пристига и мисия от Немското кралство, но, заварвайки папската, си тръгва, за да не дублира дейността
        Византийското духовенство е изгонено, а българите са покръстени отново, този път на латински
        Това е първият случай в историята на Църквата, когато константинополски патриарх дръзва да оспори първенството на папата, регламентирано от каноните още през V в. Това е и първият наистина сериозен формален разрив в отношенията м/у Рим и К-л
        князът иска от папа Николай Формоза да бъде ръкоположен за първия български архиепископ. Николай І обаче отказва
        През декември 867г. Николай І умира и е избран нов папа – Адриан ІІ (867-872). Първата работа на Борис е да предложи отново кандидатурата на Формоза за архиепископ
        той е придружен от поредната българска делегация, отново начело с кавхана Петър. Точно по това време в Рим е голямата еуфория около посрещането и престоя на Св. братя Кирил и Методий в Светия град.
    - - Борис пише писмо до тогавашния патриарх Фотий (858-867)
        Най-важният въпрос, който Борис поставя обаче е дали може да се даде статут на самостоятелност на българската Църква.
        автор на стратегическия замисъл да се създаде писменост на славянския език, за да може империята да налага влияние над славяните по Средния Дунав
        Мълчанието на Фотий по най-важния за Борис въпрос означава само едно: “не”
        Борис е приел ролята на покорен духовен син, но степента на покорство си има своите граници и когато от имперската столица не откликват на молбата за разбиране, тези граници явно са преминати и Борис показва, че не е чак толкова покорен
    - - За трите години папски мисии в България Борис разбира, че папите (първо Николай, а после и Адриан) го разиграват и че всъщност нямат намерение да дадат самостоятелност на българската Църква.
      - За Борис, който, ако си спомняте, искаше да постигне (поне частично) ограничаването на степента на чуждо влияние, всичко това е, меко казано, неприемливо!
      - нязът е осъзнал, че империята никога не би се примирила неин изконен диоцез, територия в непосредствена близост до границите и, да е под върховенството на Рим. Това би означавало постоянни конфликти в перспектива, а Борис иска мир, за да може да съсредоточи всички сили върху мащабните и важни вътрешни преобразования и реформи
    - - Решено е да се свика Вселенски събор в Константинопол, който официално да отмени схизмата, защото ако в Рим бяха разбрали за тези преговори, сдобряването щеше да пропадне и събор изобщо нямаше да има; 2. За да може преминаването на българската църква под юрисдикцията на Константинопол да бъде прокарано като решение на Вселенски събор, за да не може след това да бъде оспорено от никого.
    - - Следващият папа обаче, Йоан VІІІ (872-882), поставя за цел на живота си да върне българите в лоното на Светата Римска църква.
        Борис, въпреки че е постигнал своето през 870г., не бърза да къса отношенията с Рим и отговаря на тези писма, продължавайки да се прави на ударен и измивайки си ръцете: “Ами на мен ми казаха, че като добър християнин трябва да спазвам решенията на Вселенския събор; какво да направя? ...”
        настойчивостта на Йоан VІІІ се отправя към Константинопол с искане да се свика нов събор, който да преразгледа решенията по българския църковен въпрос
        През 877г. престарелият Игнатий умира и Василий І отново избира Фотий за патриарх (877-886)
        879г. (точно 10 години след Осмия вселенски) и завършва работата си през 880г. По предложение на Фотий българските епархии са задраскани/отписани от списъците на Константинополската патриаршия!
    - - Лавирайки между Рим и Константинопол, той успява за много кратък исторически срок да постигне максимално възможното: автономна и автокефална българска архиепископия.
        лед 870г., приоритетен остава “Дълбокият” мир с Византия, което означава и мир с Великоморавия, а и със сърбите. В същото време Борис запазва и добрите, възстановени през 866г., отношения с Немското кралство, но без военни ангажименти спрямо Великоморавия
  - - - Използването на гръцкия език става проблематично едва с християнизацията, защото употребата му вече е много по-масова: едно е, когато той се използва само за междудържавните договори или за каменните владетелски надписи; друго, когато всички всеки ден го слушат в храма. Затова и чуждият език на богослужението беше (вж. по-горе) един от основните проблеми при покръстването – както заради неразбирането, така и заради чуждото влияние.
      - Между 866-870г. гръцкият е изместен от латинския
      - В житието на Климент Охридски пише, че за 7 години (886-893) той е обучил 3500 ученика! Цифрата е грандиозна дори за съвременната епоха! Резултатът е, че към 893г. вече има достатъчно кадри, които да заменят византийското духовенство в Църквата.
      - Решено е Наум да остане в Плиска и да отвори славянско училище там.
        Наум поставя основите на Плисковско-Преславската книжовна школа.
      - По съвсем друг начин стои въпросът с дейността на Климент. Той е изпратен от Борис в ЮЗ земи, където между 886 и 893г. той създава три книжовни центъра: в Охрид, Девол и Главиница (в Албания). Идеята на Борис е там той да обучи колкото се може повече ученици, които да станат бъдещите кадри подготвени да извършват богослужение на славянски език в българската автономна църква.
    - - В края на 885-нач. на 886г. трима от учениците – Климент, Наум и Ангеларий, успяват да се доберат до границата с България, полумъртви от изтезанията, мъченията, студа и глада. Когато българският граничен управител, боритарканът на Белград, разбрал за тях и “знаейки, че князът отдавна жадува за такива мъже”
        Св. Климент Охридски ги изпратил в Плиска, това означава, че всички наоколо са били инструктирани, ако такива хора се появят веднага да бъдат пращани в столицата. Това показва колко важно е било за Борис славянската писменост да проникне в България – сигурно е чакал този момент още от 863г.