еретично социално-религиозно учение, възникнало в България през първата половина на X вeк и получило X-XII век разпространение във Византия, Сърбия, Босна, Италия и Франция. Основоположник и пръв проповедник е поп Богомил, а последователите му се наричали богомили. Осъждали богатството, поклонението на кръста, светите мощи и светиите. Отхвърляли обредите и външността на църквата и били строги аскети.
