Please enable JavaScript.
Coggle requires JavaScript to display documents.
структурата на българското общество в периода на османска власт - Coggle…
структурата на българското общество в периода на османска власт
селската община
Човешките връзки са се основавали на съвместен живот в общо пространство с еднакъв поминък
възрастова йерархия - предимство на най-възратсните
териториално-професионална общност
Всички задължения са осъществявани от общината
Регулира отношенията между отделните личности и групи
Взаимното познаване и наблюдение правели задължителни постите, ритуалите, обредите и обичаите.
Внимателно спазване на християнският морал
еснафът
общото събрание на майсторите (избират първомайстор и касиер)
контролират професионалното образование чрез публични изпити
Обединение на хора с еднакъв занаят
Следял качеството на продукцията и нейните цени
Грижел се за снабдяването на суровини
българското семейство
моногамно
Най-често се състояло от 5 души- брачната дойка и три деца
съпругът/бащата е на ръководна позиция
съпругата поема грижата за ежедневния живот и отглеждането на децата ; съществено участие в трудовата дейност
Чрез семейството си новороденият човек се изграждал като българин. В него той научавал езика и начене на мислене.
класически европейски тип - не е равнопоставено
градската махала
Църквата е била централна за общия живот на жителите
Църковното настоятелство
Населението било различно в религиозно и етническо отношение
"варош" - християнското население на един град
професионалните общности
маданджиите (рударите) - плащали данъците си в метал или първично обработени метални предмети
тузчиите - производители и търговци на сол
Обхваща хора с различни специфични и важни за империята професии
кираджиите - специализирани в превозването на товари с каруци
оризарите - тежък и специализиран труд
военизирано население
войнуците
Участието им в османската армия е било като помощни тилови части
Задължението им било да се грижат за султанските коне, използвани по време на война
В мирно време давали дежурства във владетелските конюшни
междинна прослойка между раята и привилегированата военна класа
дервенджиите
охраната на планинските проходи
Задължени да подпомагат с каруци, впрегнати животни и своята сила на преминаващи кервани
Не плащали данъци на държавата и били освободени от кръвния данък
власите
Организирани в отряди, които нахлували в съседните християнски територии и поддържали гранично напрежение
Ангажимент към хазната - данък в чужди монети (ролята им в имперската завоевателна стратегия
Действали като самосатоятелни военни отряди, подчинени на командири - кнезове и примикюри