Please enable JavaScript.

Coggle requires JavaScript to display documents.

чл. 52 ЗЗД (задължителни ПН (чл. 20, ал. 2 ЗДвП ((2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от…

- - - - Чл. 226. (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
        (2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна по закон, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 4 и чл. 191, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 4 и чл. 190, ал. 4.
        (3) По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено.
- - - - За настоящия съд с оглед тази влязла в сила присъда е налице задължението да приеме, че ответникът не е отнел предимството на пешеходката, пресичаща на кръстовище в зоната на пешеходна пътека регулирано с действаща светофарна уредба, каквото предимство тя би имала на зелен светлинен сигнал. На зачитане съгласно чл.300 ГПК подлежи както осъдителната, така и оправдателната присъда, когато тя отрича елементи от престъпния състав - квалифициращи признаци на деянието от обективна страна, обуславящи по-тежко наказание, които са от значение за гражданския съд. В случая се касае до влязла в сила присъда, с която ответникът е оправдан относно квалифициращото обстоятелство от състава на престъплението "отнемане предимството на пешеходец на пешеходна пътека" с изясненото по-горе съдържание, което е тъждествено с основанието, на което почива възражението за съпричиняване, предмет на доказване в настоящия процес – преминаване на червен светлинен сигнал на светофарна уредба, в който случай отпада предимството на пешеходеца в зоната на пешеходна пътека с оглед разпоредбите на чл.12, ал.1 и ал.4 и чл.13 ЗДвП. Поради това въпросът във връзка с наличието на принос на пострадалата попада в обхвата на задължителната сила на присъдата, тъй като в гражданския процес не може да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за произшествието водач, след като в наказателното производство е бил оправдан по първоначалното обвинение – за причиняване смърт по непредпазливост при нарушение на правилата по чл. 116 и 119 ЗДвП и чл.196 ППЗДвП.
        Извън посоченото за обстоятелствата, подкрепящи тезата на ответника се съдържат данни в показанията на св. И., който е пряк очевидец на инцидента и според когото автомобилът е навлязъл в кръстовището на зелен светлинен сигнал, а според уточненията на в.л. А. с оглед начина на програмиране на светофарните уредби е изключено едновременно подаване на зелен сигнал за пешеходци и за ППС.
        Обсъденото подкрепя изводите на първоинстанционния съд за наличие на принос по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпване на вредите, като основание за намаляване отговорността на застрахователя, която е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Основателни се явяват оплакванията в жалбата на ищците, че приноса на пострадалата не би могъл да се цени като равностоен с този на прекия причинител.
        От изслушаните по две А. категорично се установява, че към момента, когато пешеходката е слязла от десния тротоара, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара при движение със скорост 40-50км/ч, при която опасната зона за спиране е 25м/34м. При отстояние на автомобила от мястото на удара 87,37м /бавен ход на пешеходеца/, 63,85м/спокоен ход/, 51,08м /бърз ход/ във всеки един от разгледаните обстойно възможни варианти в заключението на в.л.А., ударът би могъл да бъде избегнат при своевременна реакция на водача. Виновният водач е приближил в зоната на пешеходна пътека с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост /навлизане в кръстовище в близост до жилищна зона, тъмна част на денонощието/ и без да наблюдава внимателно пътя, поради което не е възприел пешеходката като опасност за движението, въпреки разрешения за него сигнал на светофара. Допуснатото от него нарушение за избор на съобразена скорост в конкретната пътна ситуация, в която е бил на разстояние, позволяващо да спре преди мястото на удара, е значително по-тежко спрямо нарушението на пострадалата пешеходка с оглед на конкретните в случая данни, при които е настъпил инцидента, така и поради засилената отговорност на водачите на ППС спрямо другите по-уязвими участници в движението. Затова приносът на пострадалата пешеходка за настъпване на вредите ще е по-нисък от този на виновния водач или според настоящият състав в стойностно изражение не би могъл да превишава 20%, в рамките на който ще следва да се намали отговорността на застрахователя за вреди.
        Категорично на следващо място се установява, че пострадалата жена /на 35години/ е получила изключи
        
        Категорично на следващо място се установява, че пострадалата жена /на 35години/ е получила изключително тежки увреждания /политравма, травматичен шок, счупване на челната кост, черепно-мозъчна травма/ вследствие на които е изпаднала в състояние на кома през м.март 2014г., в което е била изписана от болничното заведение и настанена в дома си. Видно от приетите пред първата инстанция писмени доказателства пострадалата е била в коматозно състояние, на изкуствена белодробна вентилация /апаратно дишане/ в продължение на месеци до смъртта си на 16.08.2014г., през който период семейството /съпруг и деца/ са хранели надежди за оцеляването й и това обстоятелство безспорно следва да се цени като допълнително утежняващо по интензитет техните морални страдания.
        В тази насока следва да бъдат ценени показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Т. /брат на първия ищец/, който е описал семейството като задружно и сплотено. Съпругът бил сломен, не посмял да каже на децата за смъртта на майката и съобщил тъжната вест чак 40 дни след погребението. Децата не преставали да плачат за майка си при всеки спомен за нея, сънували я и говорели за нея все едно е жива.
        С оглед на установените по делото обстоятелства се явяват основателни оплакванията в жалбата на ищците, че първоинстанционният съд не е съобразил релевантните обстоятелства за определяне обема на вредите и не е отчел всички критерии в тяхната цялост, имащи значение за определяне размера на обезщетението. В този смисъл не са оценени в достатъчна степен моралните страдания на първия ищец от загубата на съпруга в активна трудоспособна възраст /на 35 год./, с която е имал хармонични съпружески отношения. Неговите душевни страдания са допълнително утежнени от обстоятелството, че е поставен в трудната житейска ситуация да замести другия родител в грижите за три малолетни деца на 8, 5 и 3 години и сам да се справя с тяхното отглеждане, възпитание и осигуряване.
        Другите трима ищци са малолетни деца /на осем, пет и едва на три години/, които ще бъдат завинаги лишени от грижите и присъствието на майката в семейството, което неминуемо ще даде отражение върху психиката и емоционалното им състояние. Видно е от показанията на свидетеля, че децата продължават да съпреживяват болезнено всеки спомен свързан с майката, а нейната липса с годините ще става все по-осезаема, особено в процеса на израстване и съзряване. Затова и размерът на обезщетението се явява в нарушение на принципа по чл.52 ЗЗД, тъй като не отговаря на действителните вреди, които са търпени и подлежат на репариране, дори и в контекста на 50% съпричиняване, ако такъв принос е възприел първоинстанционният съд.
        При определяне на застрахователното обезщетение следва да се има предвид съществуващата в страната икономическа конюктура към релевантния момент /настъпване на застрахователното събитие през 2014г/, а също и нивата на застрахователно покритие, в който смисъл е налице задължителна практика по реда на чл.290 и сл.ГПК (Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 124 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2008 г., I г. о., ГК). Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице.
        В тази връзка, съобразявайки се както с конкретните обстоятелства по настоящото дело /разгледани по-горе/, така и с присъжданите от съдилищата размери на обезщетения в сходни случаи към периода на настъпване на застрахователното събитие, настоящият съдебен състав ще следва да определи обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 200 000лв за всеки от ищците, над който до пълния претендиран исковете се явяват неоснователни. Така определеното обезщетение ще следва да се съобрази с възприетия принос на пострадалата в размер на 20%, с който се намали отговорността на заст
        
        с който се намали отговорността на застрахователя или дължими ще бъдат сумите от по 160 000лв на всеки от ищците.
        Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение в отхвърлителната му част ще подлежи на отмяна в частта, в която са отхвърлени исковете над присъдените размери от по 70 000лв до установените за дължими размери от по 160 000лв на всеки от ищците. Ще следва допълнително да се присъдят сумите от по 90 000лв на всеки от ищците, ведно със законната лихва върху тях от датата на деликта – 03.02.2014г.
        Решението в останалите обжалвани части /отхвърлителна и осъдителна/ ще подлежи на потвърждаване.
        По въпроса за разноските.
        При този изход на делото ще следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция разноски с оглед разпоредбата на чл.78 и сл. ГПК, като такива се дължат съобразно отхвърлената/уважената част на исковете. Ищците са били представлявани от адвокат, който е оказал безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗАдв., поради което с оглед на допълнително уважената част от исковете ще следва да му се присъди и допълнително възнаграждение в съответствие с минималните размери в Наредба №1/2004г. в размер на 10 564,96лв, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция и дължимото възнаграждение.
        Решението в частта относно присъдените пред първата инстанция разноски в полза на застрахователя ще следва да се отмени при този изход на делото над размер от 15 827,74лв /включващи 15 535,04лв –ю.к. възнаграждение и 292,70лв- депозити/ до присъдения размер от 27 130лв.
        На основание чл. 78, ал.6 ГПК ще следва да се присъди допълнително държавна такса с оглед на уважената част на исковете в размер на 14 400лв, представляваща разликата между присъдената от първата инстанция от 11 200лв и дължимата при този изход на делото държавна такса от общо 25 600лв.
        Пред настоящата инстанция жалбоподателите –ищци не са претендирали и доказали разноски. Въззиваемият –ответник е претендирал разноски за ю.к. възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК, което с оглед редакцията на чл. чл.78, ал.8 ГПК /ДВ бр.8/2017г./ във вр. ЗПП се дължи в размер на 300лв. и разноски за държавна такса, която при този обжалваем интерес и изход на спора ще се следва в размер на 858,95лв.
        Водим от горното, Софийският апелативен съд
        Р Е Ш И:
        ОТМЕНЯ Решение от 02.11.2016г по гр.д. № 14 756/2014г. на Софийски градски съд, І-12 с-в в частта, в която са отхвърлени предявените от И. Д. С., Й. И. С., П. И. С. и К. И. С., последните трима действащи чрез законния си представител И. Д. С. против [фирма] искове за обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на смъртта на наследодателя им при ПТП на 03.02.2014г., над присъдените размери от по 70 000лв на всеки от тях до действително дължимите размери от по 160 000лв на всеки и в частта относно присъдените в полза на [фирма] разноски пред първата инстанция над размер от 15 827,74лв до присъдения размер от 27 130лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
        ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] допълнително да заплати на И. Д. С., Й. И. С., П. И. С. и К. И. С., последните трима действащи чрез законния си представител И. Д. С., от [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумите от по 90 000лв /деветдесет хиляди лева/ на всеки, представляващи разликата между присъдените обезщетения за неимуществени вреди, търпени в резултат смъртта на наследодателя им К. Р. С. при ПТП на 03.02.2014г в размери по 70 000лв на всеки от тях и действително дължимите обезщетения в размери на 160 000лв за всеки, ведно със законната лихва върху допълнително присъдените главници, считано от 03.02.2014г. до окончателното изплащане.
        ПОТВЪРЖДАВА Решение от 02.11.2016г по гр.д. № 14 756/2014г. на Софийски градски съд, І-12 с-в в останалата обжалвана /отхвърлителна и осъдителна/ части.
        ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на адв.Н. Д. САК допълнително възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. пред първата инстанция в размер на 10 564,96лв.
        ОСЪЖДА И. Д. С., Й. И. С., П. И. С. и К. И. С., последните трима действащи чрез законния си представител
        
        И. Д. С. да заплатят на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата от общо 1158,95лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
        ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати допълнителна държавна такса по сметка на САС на осн. чл.78, ал.6 ГПК в размер на 14 400лв.
        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: