Изучаването на така наречените "Увреждания" и принуждаващата ги научна еволюция доведе до категоричното оттегляне от "Тривиалните клишета" и отварянето на вратите, както на психологическата,така и на педагогическата наука,на социалните и образователните практики за приемането на различията на човека. Става въпрос за това различие, което за психолога K. Lewin (1951) е " Телесното,(физическо)различие", оставящо своя отпечатък върху социалната определеност и идентичност , и което Л.С. Виготски премества в едно с "първичния недостатък " и "Поправянето на дефекта", приобщавайки функционалността на "дълбоките пластове на психическото здраве",еднакво изразени и при "Нормалното и при дефектното дете"(1926).
Като правило интелектуалната недостатъчност се смята за генерализирано интелектуалност неспособност за която се характеризира със значителни ограничения в интелектуалното функциониране и адаптивното поведение, засягащи адаптивните,познавателните и социалните способности. Като "Базова способност" тя се свързва с определени "Липси",които завладяват една след друга различни сфери на индивидуалната психика и личността.
Когато става въпрос за форма на недостатъчност се има предвид "Всяка физиологична,анатомична или хистологична аномалия или модификация"