И когато се въздържим да не реагираме на сянката на стреса, на страха, че няма време и не ни се чака, еха, всичко започва да изглежда по съвсем различен начин. Всичко започва да се подрежда и да придобива смисъл. Ние никога не сме в застой, не е нужно да бързаме, не е нужно да насилваме. Дори и в привидното бездействие, когато изглежда, че нищо не се случва, нещо къкри, нещо се подготвя, нещо събира нови сили, за да се изстреля към нов етап от своето развитие. То чака най-благоприятните условия, то привлича това, което му е нужно и сега, ние вече не се фокусираме само върху крайния резултат, който искаме да постигнем, ние не хабим излишно така нужната ни енергия, за нещо, на което още не му е дошло времето, а виждаме стъпките, вслушваме се, виждаме какво е нужно с абсолютна яснота и знаем какво точно трябва да направим или да не направим в този момент. Това е дарбата на сдържаността. Тя ни връща в настоящето. Тя ни връща доверието. Тя ни свързва с нашето чисто намерение, в което няма и частица страх. Онова невинно намерение, което иска да помага, да служи, да даде най-доброто от себе си. Онова безкористно намерение, което ще ви разкрие вашата по-висша цел, която целия свят ще ви помогне да сбъднете. То е един чист импулс на вашето сърце и вие ще можете да го чуете само, ако забавите достатъчно, само, ако се центрирате и се вслушате в себе си. Само, ако си дадете време да си зададете въпроса защо всъщност правите едно нещо. Ако го правите от страх и егоизъм, то ще повехне, ако го правите с любов и в услуга, то ще разцъфне. Това е тайната на всяко едно успешно начинание.
И това не е нещо, което ще постигнете с магическа пръчка. В началото може би ще ви бъде трудно да си дадете време и да спрете това, което правите. Сянката ще се бори, тя няма да иска да ви пусне толкова лесно. Вие ще я срещате навсякъде и понякога ще ви бъде трудно да не ѝ се поддадете. Спомням си как в началото на моето пътешествие един много близък до сърцето ми човек ми споделяше за напрегнатия си ден и за нещата в него, които са го изкарали от равновесие. Аз разбира се, вдъхновена от това, което бях научила, веднага го посъветвах същото, което съветвам и вас сега: „Като ти се случи нещо такова, дишай. Дай си една, две, пет минути и си поеми глътка въздух. Нищо няма да стане, ако се забавиш малко, освен че ще си проясниш ума и ще се успокоиш.” Т огава т ой м и к аза: „Мислиш ли, че е лесно, когато те завърти въртележката да се сетиш, че трябва да дишаш?” Тогава се замислих. Наистина не е лесно да се отучим от навиците си, но това в никакъв случай не означава, че не можем да ги заменим с нови. Изисква се само постоянство, желание и дисциплина. В началото ще го правите по-рядко, когато се сетите, може дори да си сложите някакво напомняне, за да не забравяте, след това знаейки какви са ползите, ще се сещате по-често, понякога ще се сещате за моментите, когато е било хубаво да го направите, но не сте успяли, докато в един момент не се случи от само себе си и това, за което ви е било нужно напомняне, ще се п ревърне в начин на живот, към който съзнателно ще се стремите. В живот изпълнен с паузи, в живот, който е в хармония.В живот, който не пропуска красотата около себе с