Представете си един залез. Представете си как стоите на върха на един наситено зелен хълм и с е взирате пред себе си към контурите на една голяма и величествена планина. Тя е обвита в лека мистична мъгла от нежни светлосенки, които се отразяват от лилаво-розовото небе. Представете си как огненият диск постепенно се спуска към белите върхове, които бавно променят цвета си в розово и докато го прави, слънцето докосва всички бели облачета с върха на четката си и рисува една толкова съвършена картина от цветове, която никой художник не може да пресъздаде. Поемате си въздух и усещате как дробовете ви се изпълват със свежестта на меката трева, покрита с капчици роса. Затваряте очи за миг, за да се насладите на това чувство и когато ги отворите, слънцето
вече е нарисувало съвсем друга картина пред очите ви, в съвсем нова гама, с напълно различен нюанс. Вие нямате друг избор, освен да се наслаждавате на тази гледка или да ѝ обърнете гръб, но тя е толкова пленителна, че сърце не ви дава да се отдръпнете.
Затова просто стоите, гледате, попивате всичко и го запечатвате в съзнанието си. Запомняте миризмата на тревата, усещанията от полъха на вятъра, емоциите от цветовете и думите, които този съвършен момент буди във вас. Те ви повеждат към едни още по-колоритни картини и така животът бавно и нежно се разгръща пред вас, той се разгръща във вас…